Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— В какъв смисъл?

— Невероятен женкар!

— Супер!

— В момента е на шейсет и една години, но това въобще не му пречи. Прославил се е като луд веселяк, незапомнен пияч, бесен шофьор, страстен рибар и още по-страстен ловец на диви патици. Но преди всичко той е сваляч и развратник. Някой веднъж казал за него, че преследва жени, дивеч и либрета, в тази последователност.

— Звучи много добре.

— Страхотен мъж! Има съпруга — една стара повлекана на име Елвира и ако щеш ми вярвай, тази Елвира веднъж била осъдена на пет месеца затвор, защото доказали, че е виновна за смъртта на една от приятелките на Пучини. Приятелката била прислужничка в къщата им и Елвира ги хванала с Пучини в градината късно една вечер. Последвал страхотен скандал, момичето било уволнено, но нещата не свършили дотам. Ужасната Елвира продължила да я преследва дълго след случая, докато накрая бедното девойче нагълтало отрова и умряло. Семейството й завело дело срещу Елвира и присъдата била пет месеца в пандиза.

— И тя излежала ли ги?

— Не. Пучини я измъкнал, като платил дванайсет хиляди италиански лири на семейството на момичето.

— Какъв е планът, в такъв случай? Просто отивам, звъня на вратата и влизам, така ли?

— Не. Така нищо няма да стане. Той е заобиколен от верни слуги и охраняван от свирепата си съпруга.

— Какво предлагаш в такъв случай?

— Можеш ли да пееш?

— Е, не съм Мелба, но имам приятно гласче.

— Идеално! — казах аз. — Значи това е начинът. Така ще го направим.

— Как? — попита Ясмин.

— Ще ти кажа по пътя.

Точно се бяхме върнали на континента от Капри. В момента се намирахме в Соренто. В тази част на Италия през октомври времето беше, горещо и небето бе ясно и синьо, когато натоварихме багажа си на верния Ситроен „Торпедо“ и потеглихме към Лука. Покривът лежеше сгънат назад и беше невероятно удоволствие да се возим в откритата кола по брега на морето от Соренто към Неапол.

— Първо, нека ти разкажа как Пучини се запознал с Карузо — казах аз, — защото това има пряка връзка с нещата, които ще трябва да направиш ти. Пучини вече бил световноизвестен. Карузо не съвсем, даже все още никой не знаел за него. Но той отчаяно искал да получи партията на Рудолф в операта „La Boheme“, която щяла да се поставя в Ливорно. Затова веднъж просто отишъл до вила „Пучини“, позвънил на вратата и помолил да се срещне с великия композитор. Почти не минавал ден, без разни второстепенни певци да направят опит да се доберат до Пучини, затова се налагало да го пазят от такива, иначе нямал да има минута покой.

„Кажете му, че съм зает“ — казал Пучини.

Но след малко слугата се върнал и му съобщил, че човекът отвън категорично отказва да си тръгне.

„Каза, че ще си опъне палатка в градината ви и ще живее в нея, докато не го приемете“ — допълнил той.

„Как изглежда?“ — попитал Пучини.

„Нисък, набит, с мустаци и бомбе. Казва, че е от Неапол.“

„Какъв певец е?“ — попитал Пучини.

„Каза, че е най-добрия тенор в света.“

„Те всички така казват“ — промърморил Пучини, но нещо — и той самият до ден-днешен не знае какво — го подтикнало да остави книгата, която четял и да излезе в антрето.

Входната врата била широко отворена и през нея се виждал дребничкият Карузо, който стоял в градината, точно пред къщата.

„Кой, по дяволите, сте вие?“ — извикал Пучини.

Карузо извисил великолепния си, плътен глас и отговорил с думите на Рудолф от една от ариите му в „La Boheme“:

„Chi son? Sono un poeta.“ „Кой съм аз? Аз съм поет.“

Пучини бил направо смаян от качеството на гласа. Никога през живота си не бил чувал такъв тенор. Той се втурнал към Карузо, прегърнал го и извикал:

„Рудолф е ваш!“

— Това е истински случай, Ясмин. Самият Пучини обича да го разказва. И днес, естествено, Карузо наистина е най-великия тенор в света, а той и Пучини са много близки приятели. Великолепна история, не смяташ ли?

— Да, но какво общо има тя с моето пеене? Гласът ми, както се досещаш, едва ли ще смае Пучини.

— Разбира се, че не. Но идеята е същата. Карузо е искал партия, ти искаш три кубични сантиметра сперма. А на Пучини ще му е много по-лесно да даде второто, отколкото първото, особено на такова красиво момиче като теб. Пеенето е просто трик, за да се привлече вниманието му.

— Продължавай тогава.

— Пучини работи само нощем, от около десет и половина вечерта до четири сутринта. По това време цялата къща спи. Точно в полунощ аз и ти се промъкваме в градината на вилата и виждаме къде е стаята, в която той работи и която, надявам се, е на приземния етаж. Някой от прозорците със сигурност е отворен, защото нощите все още са горещи. И така, аз се скривам зад един храст, а ти заставаш под отворения прозорец и започваш тихичко да пееш нежната ария „Un bel di vedremo“ от „Мадам Бътерфлай“. Ако всичко върви по план, Пучини трябва да се спусне към прозореца и да види под него едно неописуемо красиво момиче — т.е. теб. Нататък вече няма проблеми.