Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— Забравяш, че всичките са били под въздействието на суданската муха!

— Прахът им помага, прав си. Разбира се, че им помага. Но не може да се направи никакво сравнение между начина, по който един велик творец си служи с шпагата си и начина, по който го прави един обикновен мъж. Именно това ме кара да се забавлявам толкова.

— Аз обикновен мъж ли съм?

— Не ставай ревнив, Осуалд. Не можем всички да бъдем Рахманинов или Пучини.

Бях дълбоко наранен. Ясмин бе засегнала най-болното ми място. Сърдих се по целия път до Виена, но гледката на този величествен град бързо възвърна настроението ми.

Срещата на Ясмин с доктор Зигмунд Фройд в кабинета му на „Бергасе“ №19 във Виена беше изключително забавна, затова смятам, че си струва да й бъдат отделени няколко реда.

Първо Ясмин си записа час при известния доктор, като заяви, че се нуждае от спешно психиатрично лечение. Казаха й, че ще трябва да почака четири дена. За да запълним времето, й уредих да се срещне първо с внушителния Рихард Щраус. Мистър Щраус току-що беше назначен за помощник-директор на виенската държавна опера и според Ясмин беше много помпозен. Съборихме го като зряла круша. Направих от него петдесет отлични сламки.

Сега вече беше ред на доктор Фройд. За мен известният психиатър спадаше към групата на полушутовете и не виждах причина да не се подиграем малко с него. Ясмин беше на същото мнение. Затова й спретнахме една интригуваща психиатрична болест и в два и половина един хладен, слънчев следобед тя потъна зад вратите на огромната сива сграда на „Бергасе“. Ето какво ми разказа за срещата по-късно същия ден на бутилка „Круг“, след като вече бях замразил сламките.

— Той е едно олизано, малко човече. Много стегнат и някак си строго облечен, като банкер или нещо такова.

— Говореше ли английски?

— Доста добре, но с онзи отвратителен германски акцент. Покани ме да седна от другата страна на бюрото. Веднага му предложих шоколадчето. Той го лапна като агънце. Не е ли странно, Осуалд, как всичките приемат шоколадчето, без да задават никакви въпроси?

— Не мисля, че е странно. Това е най-нормалната реакция. Ако едно красиво момиче ми предложи бонбон и аз ще го лапна.

— Беше доста обрасъл — продължи тя. — Имаше прошарени мустаци и гъста, заострена брадичка, която изглеждаше така, сякаш е била старателно подравнявана с ножица пред огледалото. Но непосредствено под и над устата беше гладко обръснат и космалаците му оформяха нещо като рамка около устните му. Точно те ми направиха най-силно впечатление. Поразителни, плътни устни! Не можех да се отърва от усещането, че са изкуствени гумени устни, лепнати върху истинските.

„Е, фройлайн — каза той, дъвчейки шоколадчето, — да чуем за вашия толкова спешен проблем.“

„О, доктор Фройд, искрено се надявам, че сте в състояние да ми помогнете! — извиках аз, влизайки веднага в ролята си. — Мога ли да бъда откровена с вас?“

„Точно за това сте тук. Легнете, ако обичате, на онази кушетка и просто се отпуснете.“

И така аз легнах на проклетата кушетка, Осуалд, и си мислех, че трябва да бъда благодарна за това, че поне веднъж ще се случи да съм на сравнително удобно място, когато бурята се развихри.

— Разбирам.

— После казах: „С мен се случва нещо страшно, доктор Фройд! Нещо шокиращо и ужасно!“.

„И какво е то?“ — наостри уши той. Явно обичаше да слуша за шокиращи и ужасни неща.

„Просто няма да ми повярвате, доктор Фройд, но за мен е невъзможно да прекарам повече от няколко минути в компанията на един мъж, без той да се опита да ме изнасили! Той направо се превръща в разгонено животно! Разкъсва дрехите ми! Изважда органа си… това ли е правилната дума?“

„Това е толкова правилна дума, колкото всички останали — каза той. — Продължавайте, фройлайн.“

„Той скача върху мен! — извиках аз. — Събаря ме на земята! Прави с мен каквото си иска! Всички мъже, с които се срещам, се държат по този начин с мен, доктор Фройд! Вие трябва да ми помогнете! Изнасилват ме до смърт!“

„Скъпа госпожице — каза той, — всички неща, които ми наговорихте, са често срещана фантазия в главите на някои истерични жени. Тези жени се страхуват да имат полови контакти с мъже. Всъщност, те изгарят от желание да се впускат в полови сношения, копулации и всички останали сексуални забавления, но изпитват ужас от последствията. Затова започват да си фантазират. Въобразяват си, че биват изнасилвани. Но това никога не се случва. Всъщност, повечето от тях са девственици.“