Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

„Не, не! — извиках аз. — Грешите, доктор Фройд! Аз съвсем не съм девственица! Аз съм най-изнасилваното момиче на света!“

„Вие халюцинирате — каза той. — Никой никога не ви е изнасилвал. Приемете това и ще се почувствате мигом спокойна.“

„Как мога да приема това — извиках аз, — когато то не е истина? Истината е, че всеки мъж ме изнасилва! И вие ще направите така, ако остана още малко, ще видите!“

„Не ставайте смешна, фройлайн“ — сопна се той.

„Така ще стане, ще видите! — извиках аз. — И вие ще започнете да ме тормозите като всеки друг мъж, още преди да сме приключили с консултацията.“

При тези думи, Осуалд, старият козел завъртя очите си към тавана и каза с тънка, презрителна усмивчица: „Фантазии, фантазии. Само фантазии“.

„Какво ви кара да мислите, че вие сте толкова прав, а аз въобще не съм?“

„Нека да ви обясня още нещо — каза той, като се облегна назад в стола и кръстоса ръце на корема си. — Във вашето подсъзнание, скъпа фройлайн, вие си представяте мъжкия полов орган като картечница…“

„Той е точно това, що се отнася до мен! — извиках аз. — Смъртоносно оръжие!“

„Именно — каза той. — Ето сега вече стигнахме до нещо конкретно. И всеки път, когато някой мъж го насочи срещу вас, вие си представяте, че той ще дръпне спусъка и ще ви напълни с куршуми.“

„Не с куршуми — казах аз. — С нещо друго.“

„Затова се опитвате да избягате — продължи той. — Отблъсквате всички мъже. Криете се от тях. Седите вкъщи сама по цели нощи…“

„Не седя сама — прекъснах го аз. — Седя с прекрасния си доберман — Фрици.“

„Мъжки или женски?“ — попита рязко той.

„Мъжки.“

„По-зле, отколкото очаквах. Впускате ли се в сексуални развлечения с този доберман?“

„Не ставайте циничен, доктор Фройд. За каква ме смятате?“

„Значи бягате от мъже — каза той, — бягате от кучета, бягате от всичко, което има орган…“

„По-големи глупости не съм чувала през живота си! — извиках аз. — Не се страхувам от ничий орган! И не мисля, че мъжкия полов орган е картечница! Мисля само, че е адски досаден, това е! Писнало ми е от него! Не мога повече!“

„Обичате ли моркови, фройлайн?“ — попита той изведнъж.

„Моркови ли? — казах аз. — Боже господи. Не особено, не. Защо? Обикновено ги нарязвам на кубчета, ако изобщо ги ям.“

„А какво ще кажете за краставиците, фройлайн?“

„Краставиците ли? Много са безвкусни. Предпочитам ги на туршия.“

„Я, я — каза той, записвайки всичко това в картона ми. — Може би ще ви е интересно да разберете, фройлайн, че и моркова, и краставицата са много силни фалически символи. Те представляват мъжкия полов орган. А вие изпитвате желание или да го нарежете, или да го направите на туршия!“

В този момент, Осуалд, едва се сдържах да не избухна в смях. И като си помислиш, че хората наистина вярват в тези идиотщини…

— Той също си вярва — казах аз.

— Знам. Седеше там и си записваше абсолютно всичко на един огромен лист. После каза:

„И какво още имате да ми кажете, фройлайн?“

„Мога да ви кажа какво аз мисля, че става с мен.“

„Да, слушам ви.“

„Аз мисля, че в мен има малко динамо, което се върти и произвежда мощно сексуално електричество.“

„Много интересно — каза той, като не спираше да си записва. — Продължавайте, моля.“

„Това електричество е с толкова висок волтаж, че всеки път, когато някой мъж се приближи до мен, то прескача към него и го разцентрова.“

„Какво значи това «разцентрова»?“

„Възбужда го. Наелектризира слабините му. Направо го подлудява. И точно тогава той се нахвърля върху мен. Не ми ли вярвате, доктор Фройд?“

„Вие сте много сериозен случай — каза тоя дърт пръч. — Ще трябва да проведем доста психоаналитични сеанси, преди да станете нормална.“

През цялото това време, Осуалд, аз гледах часовника си и когато изтече осмата минута, казах:

„О, моля ви, не ме изнасилвайте, доктор Фройд. Вие трябва да сте над тези неща.“

„Не ставайте смешна, фройлайн — сопна се той. — Това пак са халюцинации.“

„Но моето електричество! — извиках аз. — То ще ви разцентрова! Сигурна съм, че ще стане така! Ще прескочи от мен към вас и ще наелектризира слабините ви! Питката ви ще се нажежи до бяло! Ще разкъсате дрехите ми! Вие ще ме изнасилите!“

„Веднага престанете с тези истерични писъци! — извика той, стана от стола зад бюрото си и се приближи до кушетката, на която лежах. — Ето! — каза той и разпери ръце. — Не ви правя нищо лошо, нали? Не се опитвам да ви изнасиля, нали?“