Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— Браво на теб! — възхитих й се аз.

— Трябваше да блъфирам — каза тя. — Селест се вторачи в мен.

„Името ви, моля?“

„Мистър Ботъмли — отвързах аз. — От Лондон.“

Много ми хареса това име.

— Подходящо е — казах аз. — Тя съобщи ли му?

— О, да. И той излезе в приемната, този малък, смешен педераст с изцъклени очички. Още държеше молив в ръка.

— И после какво стана?

— Веднага се впуснах да декламирам дългата реч, която ме накара да науча наизуст, но едва бях успяла да изрека: „Моля да ми простите, мосю, но аз…“, когато той вдигна ръка и извика: „Стоп! Вече ви простих!“.

Гледаше ме така, сякаш бях най-красивия, най-съблазнителния и най-желания млад мъж, който някога е виждал през живота си и бас държа, че наистина беше така.

— На френски ли си говорихте или на английски?

— По малко и от двете. Английският му не беше лош, на нивото на моя френски, така че нямаше значение.

— И той веднага си падна по теб?

— Не можеше да откъсне очи от мен!

„Това беше всичко. Благодаря ти, Селест“ — каза той и се облиза.

Но това съвсем не се хареса на Селест. Тя не помръдна от мястото си. Явно, че надушваше някаква опасност.

„Свободна си, Селест“ — каза мосю Пруст, повишавайки тон.

Но тя продължаваше да стои там като закована.

„Не желаете ли още нещо, мосю Пруст?“ — попита тя.

„Желая да бъда оставен на мира“ — тросна се той.

Селест се нацупи и излезе от стаята.

„Моля ви, седнете, мосю Ботъмли — обърна се към мен той. — Мога ли да взема шапката ви? Извинявам се за неприятния инцидент. Прислужничката ми е малко властна. Все гледа да ме защитава.“

„От какво гледа да ви защитава, мосю?“ — попитах аз.

Той се усмихна и показа отвратителните си, редки зъби.

„От вас“ — отвърна той с галещ глас.

По дяволите, помислих си аз, тоя ще ме обърне всеки момент. Точно тогава, Осуалд, започнах сериозно да разсъждавам дали да му давам изобщо от суданската муха. Та на него вече лигите му течаха от страст. Достатъчно беше да се наведа, за да си завържа обувката и край! Щеше да ми скочи като едното нищо!

— Но все пак му даде бонбончето, така ли?

— Да. Дадох му го.

— Защо?

— Защото, когато са под влиянието на праха, са по-лесно управляеми в някои отношения. Просто не знаят какво правят.

— Добре ли му подейства праха?

— Прахът винаги действа добре. Но това беше двойна доза, затова му подейства по-добре.

— Колко по-добре?

— При педерастите е различно.

— Вярвам ти.

— Нали се сещаш? Когато един нормален мъж е под въздействието на този прах, всичко, което иска да направи, е да изнасили жената пред себе си на място. Но когато един педераст е под въздействието му, той не тръгва да го прави веднага, а първо се опитва да докопа нишката на другия педераст.

— Лоша работа.

— Много лоша! Знаех, че ако го допусна достатъчно близо до себе си, всичко, което ще успее да докопа, ще бъде един сплескан банан.

— И какво направи?

— Непрекъснато отскачах назад. Накрая, естествено, цялата игра се превърна в една гоненица: той търчеше след мен из стаята, като събаряше разни неща отляво и отдясно по пътя си.

— Доста изморително трябва да е било.

— Да. И точно по средата на цялата тая гоненица, вратата се отвори и ужасната Селест застана на прага и каза:

„Мосю Пруст, това, което правите, е абсолютно противопоказно за вашата астма.“

„Вън! — изкряска той. — Вън оттук, вещица такава!“

— Тя сигурно е свикнала на такова отношение.

— Да, очевидно. Както и да е, в средата на приемната имаше кръгла маса и знаех, че за да не може да ме хване, трябва да обикалям около нея. Колко момичета са били спасявани от лапите на разни дърти мръсници благодарение на такива кръгли маси! Лошото беше, че цялата тази гоненица явно му допадаше много и накрая взех да си мисля, че подобен род изпълнения са нещо като задължително въведение при тези момчета.

— Нещо като ритуалното изпушване на лула.

— Да. И през цялото време, докато обикаляхме около масата, той ми дрънкаше разни глупости.

— Какви глупости?

— Мръсотии. Просто не си заслужава да ги повтарям. Между другото, това с банана беше грешка.

— Защо?

— Прекалено голяма издутина се получаваше. Той веднага я забеляза. И през цялото време, докато ме гонеше около масата, я сочеше с пръст и възхваляваше качествата й. Изгарях от желание да му кажа, че това е просто един малък, глупав банан от хотел Риц, но това не беше в сценария. Направо го побъркваше този банан, а суданската муха го удряше все по-здраво. И изведнъж изскочи следващият проблем: как, дявол да го вземе, щях да го накарам да си сложи гуменото нещо? Естествено, не можех да му кажа, че това са необходимите мерки против забременяване.