Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— А, чакай малко — прекъсна ме Ясмин, докато й разказвах всичко това. — Да пукна, ако тръгна да се занимавам с някакъв педераст.

— Защо не?

— Не ставай глупав, Осуалд, ако той наистина е заклет, стопроцентов педал…

— Той използва думата „обратен“.

— Въобще не ме интересува коя дума използва.

— Това е много прустова дума — казах аз. — Погледни я в речника и ще видиш, че едно от значенията й е „обърнат с главата надолу“.

— Няма да му позволя да обръща мен с главата надолу, много моля.

— Добре де, не се вълнувай толкова.

— Все едно, това е загуба на време. Той дори няма да ме погледне.

— Аз мисля, че ще те погледне.

— Какво искаш от мен, да се облека като момченце, което пее в църковен хор ли?

— Ще му дадем двойна доза от суданската муха.

— Това няма да промени навиците му.

— Не, но така ще го разгорещи, че въобще няма да го интересува към кой пол принадлежиш.

— Той ще ме направи обратна.

— Няма да те направи обратна.

— Ще ме направи обратна като кавичка.

— Вземи си иглата за шапка.

— Не, няма да стане. Ако той наистина е абсолютно, двайсет и четири каратово педи, тогава всички жени са физически противни за него.

— Много е важно да го изстискаме — настоявах аз. — Колекцията ни няма да е пълна без петдесет сламки от него.

— Наистина ли е толкова важен?

— Ще бъде! Сигурен съм в това! Ще има огромно търсене на пазара за деца от Пруст в следващите години.

Ясмин се загледа през прозореца на хотела в облачното лятно небе над Париж.

— В такъв случай — каза тя замислено, — има само един начин.

— Какъв? — попитах аз.

— Ти да се срещнеш с него.

Бях толкова шокиран, че подскочих.

— Я по-полека — казах.

— Той иска мъж. Е, ти си мъж. Ти си идеален! Ти си млад, красив и развратен.

— Да, но не съм манаф.

— Страх те е, това е всичко.

— Глупости! Въобще не ме е страх! Просто работата на бойното поле е твоя специалност, не моя.

— Кой го казва?

— Аз не мога да се справя с един мъж, Ясмин, и ти много добре го знаеш.

— Това не е мъж. Това е педал.

— По дяволите, Ясмин! — извиках аз. — Проклет да бъда, ако допусна това малко педерастче да се докосне до мен! Трябва да знаеш, че дори една обикновена клизма ме кара да сънувам кошмари в продължение на една седмица.

— Сега сигурно ще ми кажеш и че имаш тесен сфинктер.

— Да. И не изгарям от желание мосю Пруст да ми го разширява.

— Ти си страхливец, Осуалд.

Случаят беше безнадежден. Нацупих се. Ясмин стана и си наля едно питие. Налях си и аз. Отпивахме от чашите си мълчаливо. Беше късен следобед.

— Къде ще вечеряме днес? — попитах аз.

— Все ми е едно — отвърна тя. — Мисля, че първо трябва да се опитаме да разрешим проблема с мосю Пруст. Не ми се иска да се измъкне това малко педерастче.

— Някакви идеи?

— Мисля.

Налях си още едно питие.

— Искаш ли? — предложих и на нея.

— Не — отвърна тя.

Оставих я да мисли. След малко тя каза:

— Добреее… чудя се дали това ще свърши работа…

— Кое?

— Току-що ми хрумна една малка идейка.

— Кажи ми.

Ясмин не отговори. Тя стана, отиде до отворения прозорец и се надвеси навън. Стоя така цели пет минути, дълбоко замислена и неподвижна. Наблюдавах я, но не казах нито дума. Изведнъж тя протегна назад дясната си ръка и започна да опипва въздуха с пръсти, все едно се опитваше да хване някаква муха. Не се обърна нито за миг, просто висеше там, над отворения прозорец и ловеше тези невидими, несъществуващи мухи зад гърба си.

— Какво, по дяволите, става? — не издържах аз.

Тя се обърна и ме погледна. На лицето й беше цъфнала широка усмивка.

— Страхотна идея! — извика тя. — Много ми харесва! Умница съм си аз.

— Кажи ми де, хайде!

— Няма да е много лесно. Ще трябва да съм страшно бърза и ловка. Каквато всъщност съм. Сега, като се замисля, при крикет винаги хващах топката по-добре от брат ми.

— За какво, по дяволите, става въпрос?

— Трябва да се дегизирам като мъж.

— Лесна работа. Въобще не е проблем.

— Един красив, млад мъж.

— Ще му дадеш ли от праха?

— Да. Двойна доза.

— Не е ли малко рисковано? Спомни си случката със стария Уърсли.

— Точно такъв го искам — пощурял от страст!

— Ще ми кажеш ли най-накрая какво точно си намислила да направиш?

— Стига си задавал въпроси, Осуалд. Остави това на мен.

— Мосю Пруст е шут, затова ще играя с него като с шут. За мен това е честна игра.

— Не си права — казах аз. — Пруст не е шут. Пруст е гений. Но си вземи иглата за всеки случай. — Онази, кралската игла, дето е била три сантиметра в задника на испанския крал.