Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

Тя го разви и извади малко платно без рамка. Беше портрет на младо момиче с дълги златни коси, розови бузи и сини очи — великолепна малка картина, истинско чудо, неземно красиво. От платното се процеждаше омайна мека светлина, която изпълваше цялата стая.

— Не съм го молила за нея — каза Ясмин. — Той ме накара да я взема. Не е ли прекрасна?

— Да — казах аз, — наистина е прекрасна.

Драматичният ефект, който посещението ни в Есой предизвика у Ясмин, слава богу, не успя да разруши удоволствието от по-нататъшните ни операции. Аз лично винаги съм се затруднявал да гледам сериозно на нещата и ми се струва, че ако всички следваха моя пример, светът щеше да бъде много по-хубав. Аз нямам никакви амбиции. Сигурно вече сте се досетили, че девизът ми е: „По-добре да си навлечеш леко мъмрене, отколкото да направиш нещо, което не ти се прави“. Всичко, което искам от живота, е да се забавлявам. Но за да се постигне това блажено състояние, първо трябва да се спечелят много пари. Без пари сибаритът не може да съществува. Парите са ключът към царството му. На всичко това придирчивият читател ще отговори: „Казвате, че сте лишен от всякакви амбиции, но не съзнавате ли, че желанието да се натрупат пари само по себе си е една от най-грозните амбиции?“.

Не е задължително. Важен е начинът, по който се натрупват парите — той определя дали желанието е грозно или не. Аз, например, съм много внимателен при подбора на методите, с които си служа. За мен най-важното е: първо, да се забавлявам безкрайно, докато го правя и второ, хората, от които измъквам плячката също да се забавляват безкрайно. Това е много простичка философия и горещо я препоръчвам на всички бизнес магнати, шефове на казина, министри на финансите и бюджетни директори по света.

Две неща ми правеха най-силно впечатление през този период. Първо: невероятното усещане за духовна извисеност, което получаваше Ясмин след всяко посещение при някой от великите хора на изкуството. Тя излизаше от техните къщи (или ателиета) със сияещ поглед и с по една великолепна червена роза, разцъфнала на всяка буза. Което ме караше да се замислям дали хората с подчертани творчески способности не притежават и по-специални сексуални умения. Дали изумителните им оригиналност и изобретателност не се прехвърляха и в други области? И ако наистина беше така, дали знаеха разни тайни и магически методи за възбуждане на жените, които ние, обикновените мъже, никога няма да узнаем? Алените рози на бузите на Ясмин и особеният блясък в очите й ме караха да подозирам, да си призная леко неохотно, че това наистина е така.

Второто нещо, което ме впечатли в цялото начинание, беше невероятната лекота, с която вървяха нещата. Ясмин изглежда нямаше никакви затруднения да измъкне стоката от съответния мъж. Всъщност, колкото повече се замислям за това, толкова повече откривам, че тя никога нямаше и да има затруднения по този въпрос. Първо на първо, мъжете са по природа полигамии същества. Добавете към това и отдавна доказания факт, че гениалните хора на изкуството са по правило по-потентни от обикновените мъже, (също както и по-лесно стават алкохолици) и ще започнете да разбирате защо Ясмин никога нямаше да има проблеми. Значи какво се получава: един изключително надарен и следователно хиперактивен мъж, солидно подплатен с прах от най-хубавите судански мухи, се оказва лице в лице с младо, неописуемо красиво момиче. Е, той вече е готов. Той е приготвен и поднесен на хрупкава препечена филийка от момента, в който глътне фаталното бонбонче. Убеден съм, че и папата, поставен при същите условия, ще захвърли расото си точно след девет минути, както всички останали.

Но да се върна там, откъдето бях започнал.

След посещението при Реноар, се прибрахме в щабквартирата в Париж. На ход беше Моне. Закарах Ясмин до великолепната му къща в Дживърни. Тя се бави вътре повече от три часа, но аз нямах нищо против. Тъй като знаех много добре, че ми предстоят и други такива дълги чакания, бях инсталирал в задната част на колата малка библиотека: пълният Шекспир, малко Джейн Остин, малко Дикенс, малко Балзак и последните издания на Киплинг.

Когато Ясмин най-сетне се появи, видях, че носи под мишница огромно платно. Вървеше бавно, просто се разхождаше по тротоара като унесена, но когато се приближи, първото нещо, което забелязах, беше вече познатият ми екстатичен блясък в очите й и великолепните червени рози на бузите й. Приличаше на красива питомна тигрица, която току-що е налапала императора на Индия и е харесала вкуса му.