Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— Бих била по-спокойна с готварски нож.

Следващите няколко дена минаха в приготовления.

Трябваше да облечем Ясмин като мъж. Казахме на шивача, на майстора на перуки и на обущаря, че се подготвяме за някакъв невероятно голям и пищен маскен бал и те се заеха да ни помагат с ентусиазъм. Просто е невероятно какво може да направи подходящата перука с едно лице. В момента, в който Ясмин си сложи готовата перука и махна грима, тя се превърна в мъж. За костюма избрахме: бледосиви панталони, синя риза, копринена широка вратовръзка, жилетка на цветчета и сиво-бежово сако. Обувките: лачени бомбета в бяло и кафяво. Шапката: мека и с широка периферия, цвят екрю. Прикрихме благородните възвишения на гърдите й като ги превързахме с широк бандаж от креп. Научих я да говори с леко шепнещ глас, за да снижава тембъра си и няколко пъти изрепетирахме думите, които трябваше да каже първо на Селест и после на самия мосю Пруст.

След една седмица бяхме напълно готови. Ясмин все още не ми беше казала как възнамерява да се справи, без да бъде обърната по типично прустовски начин, а и аз не я разпитвах повече за това. Бях достатъчно доволен, че се е съгласила въобще да се заеме с него.

Решихме, че ще позвъни на вратата му към седем вечерта, когато вече е станал и е бил буден поне три часа. Помогнах й да се облече в Риц. Перуката беше великолепна: с дълги, златно-бронзови къдрици. Бледосивите панталони, жилетката на цветчета и сиво-бежовото сако я превръщаха в леко женствен, но поразително красив млад мъж.

— Никой педераст няма да може да ти устои — казах аз.

Тя се усмихна, но не ми отговори.

— Чакай — спрях я аз на вратата, — панталоните ти са издайнически празни. Това направо може да провали нещата.

На бюфета имаше панер с плодове — подарък от ръководството на хотела. Избрах един средно голям банан. Ясмин смъкна панталона си и закрепихме банана към ханша й с лейкопласт. Когато се загащи отново, ефектът беше поразяваш: едно малко съблазнително хълмче издуваше многозначително панталоните й точно на подходящото място.

— Ще го види — казах аз. — И ще се побърка.

Слязохме долу и се качихме в колата. Подкарах към Рю Лоран Пише. Спрях на около двайсет метра от №8, на отсрещната страна на улицата. Къщата беше голяма, каменна, с черна входна врата.

— Хайде, тръгвай — казах аз. — Пожелавам ти успех. Мосю Пруст е на втория етаж.

Ясмин слезе от колата.

— Този банан е малко неудобен — подхвърли тя.

— Е, сега знаеш какво е да си мъж.

Тя се обърна и закрачи към къщата, пъхнала ръце в джобовете на панталоните си. Видях, че опита входната врата. Не беше заключена, може би защото всички в къщата живееха поотделно. Ясмин отвори вратата и влезе.

Настаних се удобно в колата и зачаках. Аз, генералът, бях направил всичко, което е по силите ми, за подготовката на предстоящата битка. Останалото зависеше от Ясмин — войника. Тя беше добре въоръжена — двойна доза прах (накрая се спряхме на този вариант) и дългата игла за шапка, по чийто страховит връх все още личаха следите от засъхнала кралска кръв. Ясмин бе отказала да ги изтрие.

Вечерта беше гореща и облачна, в края на август. Платненият покрив на синия ми Ситроен „Торпедо“ лежеше спуснат назад. Седалката беше удобна, но не можех да се концентрирам върху книгата, която се опитвах да чета. Бях прекалено неспокоен. Виждах добре къщата и започнах да я разглеждам не без възхищение. Очите ми се спряха върху огромните прозорци на втория етаж, където живееше мосю Пруст. Зелените кадифени пердета бяха дръпнати настрани, но не можех да видя какво става в стаята. Може би точно в този момент Ясмин беше вътре и декламираше фразите, които бяхме репетирали така старателно: „Моля да ми простите, мосю, но аз съм влюбен във вашето изкуство. Дошъл съм чак от Англия, само за да почета огромния ви талант. Моля ви, приемете тази малка кутия шоколадови бонбони… много са вкусни… имате ли нещо против да си взема един… а ето и за вас, опитайте…“.

Изтекоха двайсет минути. Изтече половин час. Непрекъснато поглеждах часовника си. Отношението на Ясмин към „това малко педерастче“ ме караше да мисля, че срещата й с него няма да премине под формата на приятен разговор tate a tate, както беше станало с Реноар и Моне. Даже напротив, мислех си, посещението щеше да бъде кратко, делово и може би доста мъчително за великия писател.

Оказа се, че съм бил прав, поне за бързината. Точно трийсет и три минути след влизането на Ясмин в къщата, черната входна врата се отвори и тя изхвърча на улицата.