Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— От много кози и маймуни е по-вероятно в Мексико — изръмжа германският посланик.

— Стига, Волфганг! — смъмри го сър Чарлс. — Нека да не започваме войни! Слушаме една изключително интересна история. Продължавайте, момчето ми.

— Следващия път изолирахме само двайсет от тези микроскопични ядра. Вмъкнахме ги в залче хляб и се заехме да потърсим някой много възрастен човек. С помощта на местния вестник го открихме в Нюмаркет, градче в околностите на Кеймбридж. Казваше се мистър Соукинс и беше на сто и две години. Страдаше от напреднала сенилност. Съзнанието му блуждаеше и трябваше да го хранят с лъжица. Не беше ставал от кревата седем години. Отидохме с професора до къщата му и почукахме на вратата. Отвори ни осемдесетгодишната му дъщеря.

„Аз съм професор Юсупов — представи се професорът. — Наскоро открих лекарство, което помага на старите хора. Ще ни позволите ли да дадем малко от него на бедния ви баща?“

„Можете да му давате каквото си искате — отвърна тя. — Тоя дъртак вече въобще не разбира какво става наоколо. Писнало ми е от него.“ Качихме се горе и професорът някак си успя да натика късчето хляб в гърлото на стареца. Засякох време по часовника си.

„Нека да излезем на улицата и да наблюдаваме резултата“ — предложи професорът.

Слязохме долу и застанахме пред къщата. Отмервах на глас всяка изминала минута. И изведнъж, точно на деветата минута — просто няма да повярвате, господа, но, кълна се, това е, което се случи — от къщата на Соукинс се разнесе оглушителен рев. Входната врата се разтвори с трясък и старецът изскочи на улицата, бос, само по пижамата си на сини и сиви райета, с разпилени по раменете дълги бели коси.

„Искам жена! — изрева той. — Искам жена и ще имам жена!“

Професорът ме сграбчи за ръката.

„Не мърдайте! — нареди ми той. — Само наблюдавайте!“

Осемдесетгодишната дъщеря изскочи на улицата след баща си.

„Прибирай се веднага вкъщи, глупак такъв! — изпищя тя. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, изкуфял дъртак.“

Между другото, всичко това се случваше на една тясна уличка с два реда еднотипни къщи от всяка страна. Мистър Соукинс не обърна внимание на дъщеря си, впусна се като вихър към съседната къща и започна да думка с юмруци по вратата.

„Отваряй веднага, мисис Туитчел! — изрева той. — Отваряй, кобилке моя, и нека се повеселим!“

За миг зърнах ужасеното лице на мисис Туитчел на прозореца. Мистър Соукинс, който продължаваше да крещи, подпря паянтовата врата с рамо, счупи ключалката и се втурна в къщата. Стояхме отвън и чакахме да видим какво ще стане. Професорът беше извън себе си от радост. Той подскачаше нагоре-надолу в смешните си черни ботушки и крещеше:

„Еврика! Успяхме! Сега ще подмладим света!“

Изведнъж от къщата на мисис Туитчел долетяха пронизителни писъци. Съседите наизскочиха от близките къщи.

„Дръжте го! — извика дъщерята. — Той се е побъркал!“

Двама яки мъжаги се втурнаха в къщата. Дочух шум от боричкане. След малко те се появиха, носейки стареца за ръцете и краката.

„Хванах я! — крещеше той. — Хванах я, старата кучка! Хванах я и я наръгах! Раздрънках я до смърт!“

В този момент професорът и аз мълчаливо напуснахме сцената.

За миг спрях да говоря. Седемте посланика, френският външен министър, френският армейски генерал и малкото японско човече се бяха навели напред в местата си, впили поглед в мен.

— Наистина ли това се случи? — попита сър Чарлс.

— Всичко стана точно така, както ви го разказах. Това е самата истина — излъгах аз. — Когато професор Юсупов публикува откритието си, целият свят ще научи за онова, което току-що научихте вие.

— И какво стана по-нататък? — попита перуанският посланик.

— Нататък беше сравнително лесно. Професорът проведе серия от опити, с цел да установи точната доза, необходима за един нормален възрастен мъж. Използва доброволци сред студентите и мога да ви уверя, господа, че нямаше никакви проблеми при набирането им. В момента, в който новината се разнесе из университета, се появи списък с над осемстотин желаещи. Но ако трябва да бъдем кратки, не след дълго професорът установи, че максимално допустимата доза е пет от тези микроскопични червени ядра. И така, използвайки калциев карбонат за основа, той създаде хапче, което съдържа точното количество активно вещество. После доказа, че само едно такова хапче е в състояние за девет минути да превърне всеки мъж, дори и най-грохналия старец, в главозамайващо мощна сексмашина, способна да доставя удоволствие на партньора си в продължение на шест часа без прекъсване и без изключения.