Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

Когато навърших четиринайсет, той вече беше започнал да предава страстта си към виното на мен. Само преди една година ме взе със себе си на десетдневна обиколка из Бургундия по време на продажбите през септември. Тръгнахме от Шанъи на север към Дижон. За една седмица прекосихме цялата Кот дьо Нюи пеша. Беше незабравимо преживяване. Движехме се не по главните пътища, а по широките, набраздени от каруците пътеки, които минаваха покрай всички големи лозя на тази златна долина: първо Монтраше, после Мьорсо, после Помар… Спомням си една великолепна нощ в малко хотелче в Бон, където вечеряхме ecrevisses, залети обилно с бяло вино и препечени филийки с масло и дебели резени foie gras.

Спомням си също как на следващия ден обядвахме, седнали на ниската бяла стена, която обгражда „Романе Конти“: студено пиле, френски хляб, fromage dur и бутилка от самото „Романе Конти“. Подредихме храната върху белия зид и до нея изправихме бутилката и две красиви винени чаши. Баща ми измъкна тапата и започна да налива виното, докато аз старателно транжирах месото. Седяхме там, под палещото есенно слънце и наблюдавахме гроздоберачите, които сновяха между редовете от корени, пълнеха с грозде кошниците си, отнасяха ги до началото на реда и там ги изсипваха в огромни плетени кошове, които на свой ред обръщаха в каруци, теглени от бледи кремави кончета. Спомням си как баща ми седеше на стената и сочеше тази прекрасна картина с недооглозгано бутче: „Сега, мойто момче, седиш на границата на най-прочутото късче земя в целия свят! Погледни го само! Четири акра и половина кремъчна червена глина! И това е всичко! Но от тези гроздчета, които късат пред очите ти, ще се роди вино, което засенчва с блясъка си всички останали вина! То е още по-ценно, защото се произвежда в много малки количества. Виното, което пием в момента, е разливано тук преди единайсет години. Помириши го! Вдъхни уханието му! Вкуси го! Пий го, но никога не се опитвай да го описваш! Такъв главозамайващ аромат не може да се опише с думи! Да пиеш «Романе Конти» е все едно да изпиташ оргазъм едновременно в устата и в носа!“. Обожавах, когато баща ми се разпали така. Още тогава започнах да разбирам колко е важно да бъдеш ентусиаст в живота. Баща ми ме учеше, когато се захвана с нещо, независимо какво, да се впускам в него през глава, да го обгръщам с двете си ръце, да го обичам, да му се радвам и най-вече — да му отдавам цялото си сърце. Да бъдеш леко заинтригуван не ставаше. Да бъдеш много запален също. Трябваше да си нажежен до бяло. Трябваше да си страстен!

Посетихме и Кло дьо Вуже, и Бон Мар, и Кло дьо ла Рош, и Шамбертен, и много други прекрасни места. Слизахме в избите на замъците и вкусвахме вината от миналогодишните реколти направо от бъчвите. Наблюдавахме как мачкат гроздето в огромни винтовални преси, задвижвани от по шест човека и как гъстият сок се стича по улеи в грамадни бурета, а в Шамбол Мюзини, където бяха почнали седмица по-рано, наблюдавахме как ширата зрее в колосални бъчви, високи четири метра, как кипи и се издига в хода на собствения си вълшебен процес на превръщане от захар в алкохол. И докато стояхме там и гледахме, изведнъж тя стана толкова активна, така се разбунтува и закипя, че се наложи върху всяка бъчва да се качат по няколко мъжаги и да седнат върху капака, за да не й позволят да прелее.

Но аз пак се отплеснах. Трябва да продължа разказа си. Исках да кажа, че дори и на тази крехка възраст бях напълно в състояние да оценя вината, които се сервираха онази вечер в британското посолство в Париж. Те наистина бяха нещо незабравимо.

Започнахме с „Шабли“, „Гран Крю“ и „Грьонуй“. После имаше „Латур“, после „Ришбур“ и накрая с десерта едно много старо „Икем“. Не мога да си спомня реколтата на нито едно от тях, но всичките бяха от преди филоксерата.

Когато вечерята приключи, дамите, водени от лейди Мейкпийс, напуснаха трапезарията. Сър Чарлс въведе мъжете в просторна гостна, където щяха да пият портвайн, бренди и кафе.

Когато гостите започнаха да се разпределят на малки групички, се шмугнах бързо до самия домакин.

— А, ето ви и вас, моето момче — каза той. — Елате да седнете при мен.

Идеално!

В групата имаше общо десет човека и сър Чарлс ме представи на всеки поотделно.

— Това е младият Осуалд Корнелиус — каза той. — Баща му беше от нашите хора в Копенхаген. Запознайте се с германския посланик, Осуалд.

Ръкувах се с германския посланик. После с италианския, унгарския, руския, перуанския и мексиканския. После с френския министър на външните работи, после с един френски армейски генерал и накрая с едно малко, смешно, тъмно човече от Япония, което бе представено просто като мистър Мицуко. Всички знаеха английски и, изглежда като комплимент към домакина, го бяха превърнали в официален език на вечерта.