Алек Попов - Мисия Лондон

- Облечи го, облечи го! - настоя той.

Беше безсмислено да се спори. Тя въздъхна, стрелна с неприязън Беата и отиде да се преоблече. Върна се с вид на жрица на разпуснат източен култ. Другите я изгледаха със завист, но Катерина далеч не беше очарована. Материята беше лигава като медуза, изсулваща се при всяко по-рязко движение. Изглежда, това беше и целта, но явно никой не беше помислил за нея. Ако не искаше костюмчето да отхвърчи след първите пет секунди от изпълнението, трябваше драматично да промени стила си. Което беше свързано с финансови рискове…

- Секси си - успокои я Гънтър, като й подаде два клипса, украсени със звънчета.

Тя го изгледа въпросително. Той посочи гърдите й. Изведнъж й стана смешно.

- Сложи ги ти!

- Благодаря… - кимна Час.

Разтвори клипсовете и внимателно ги закопча върху изпъкналите й розовеещи зърна.

- Уауу! - изписка тя и рязко се дръпна назад. „Зън- зън-зън!“, пропяха нежно звънчетата.

- Ах, че прелест!!! — възкликнаха в хор момичетата.

Катя обаче не споделяше възторга им. Клипсовете се впиха болезнено в чувствителните окончания на гърдите й като хищни насекоми.

- Риск! - простена тя, докато се мъчеше да ги откачи.

- Тина, хари ап! - прозвуча гласът на Камал Далали.

- Еби се в главата!!! - благослови го тя на български.

- Нещо не е наред? - разтревожи се Час.

- Ти си ги носи! - изсъска тя, като го замери с клипсовете.

- Ей, я по-спокойно! Слагал съм ги, ако искаш да знаеш - каза Час.

- Само че аз не съм мазохистка - извика Катя.

- Хари ап! - изграчи повторно Камал Далали.

- Хайде, само за десет минути - подкани я Гънтър Час.

- Не става! - отсече тя.

- Хари ап!!!

- Няма да ги сложа и толкоз - заинати се тя. - Убиват ми. Измислете нещо друго!

- Мистър Далали, имаме проблем! - провикна се Гънтър.

Ливанецът дотърча начаса, като бършеше лицето си с копринена кърпа. В устата му стърчеше угаснала пура, която продължаваше да изпуска сладникава воня. Гънтър го осведоми за ситуацията. Той се намръщи.

- Слагай звънците! - заповяда Камал Далали.

- Виж какво ми направиха! - рече тя, хващайки зачервените си зърна.

- Нищо им няма на шибаните ти зърна!

- Болят ме! Виж колко са зачервени!

- Я стига глезотии! - ядоса се ливанецът. - Бягай на сцената!

Час й подаде отново клипсовете, като ги разклати закачливо под носа й. Зън-зън! Катя блъсна ръката му. Далали й отпра яка плесница.

- Кучка! - процеди той.

- Asshole! [13] Буквално преведено: „дупка на задник“. Твърде разпространено ругателство. - изкрещя Катя в лицето му, като триеше бузата си. - Кирлив манаф! Свиня!

- Марш! - ревна Камал Далали. - Омитай си гъза оттук и повече да не си се мяркала пред очите ми! Час, погрижи се да разкараш тая курва, чуваш ли!

Катя се изплези подире му и се тръшна на стола. Момичетата отново се заеха с тоалета си, като мърмореха недоволно. Гънтър Час се засуети край нея.

- Хич да не ти пука. Ще му мине. Познаваш го.

- Писна ми от вас! - въздъхна тя.

- Нина! Хари ап! - обади се Камал Далали нейде иззад кулисите.

„Майната ти!“, прошепна Катя.

С рязко движение тя изхлузи лигавата дрешка, без да си прави труда да я вдигне от пода. Грабна раницата и се залости в една от тоалетните. На вратата беше лепнат надпис: „Пушенето на трева забранено!“. Тя се настани върху чинията и измъкна мобилния си телефон, купен само за двайсет паунда преди две седмици. Извика номера на Бари Лонгфелоу върху дисплея и го набра. Отговориха й почти веднага.

- Обажда се Кейт - рече колебливо тя. - От Бейлис. Предложихте ми роля във вашия спектакъл.

- Роля?! - гласът звучеше странно далечен. - А да, спомням си. Вече си мислех, че сте се отказали.

- Не съм - каза тя.

- Добре. Утре вечер в хотел „Атинеум“, стая 165. Елате точно в 11 вечерта.

- Окей - рече Катя.

Искаше да попита още нещо, но Бари затвори телефона. „Това се казва делови подход“, помисли си тя. Някой завъртя безрезултатно дръжката на вратата. Катя се ухили злорадо. После набра друг номер. Този път се наложи да изчака повече.

- Татко? — рече тя, когато от другата страна се разнесе глас.

Обикновено се обаждаше в събота или неделя, когато тарифите бяха значително по-ниски. Днес беше четвъртък. Наближаваше полунощ. Баща й се разтревожи:

- Добре ли си? Защо се обаждаш?

- Ами просто така. Исках да ви чуя - каза тя. - Как е мама?

- Спи. Добре - отвърна лаконично той като човек, който мислено пресмята секундите в пенита.

- А ти какво правиш?

- Телевизия.

- Гледаш телевизия? - попита тя недоумяващо.