Алек Попов - Мисия Лондон

Тази работа й се струваше доста съмнителна.

- За какъв спектакъл става дума? - попита тя.

- Нашите спектакли са камерни. Но с добър бюджет - уточни многозначително той. - Няма много думи.

- А какво има? - заинтересува се тя.

- Има известен еротичен елемент - предпазливо рече той. - Но това не би трябвало да ви смущава, нали?

- Ммм, зависи от сюжета - подхвърли Катя.

- Невинен! Съвършено невинен! - увери я той.

- Хъм - замълча тя.

Струваше й се странно, че води този разговор насред улицата.

- Но аз не съм актриса - рече тя накрая.

- Ще видим, ще видим - промърмори Бари.

- Освен това имам акцент - заключи Катя.

- Акцент - той махна пренебрежително е ръка: - Рускиня ли сте?

- Не, българка.

- Няма значение. Няма много думи! - повтори той настоятелно.

„Ама че лепка!“, помисли си тя.

Бари се възползва от мигновеното й колебание и побърза да я снабди с визитната си картичка.

- Обадете ми се - каза той, - но не отлагайте прекалено дълго!

После направи крачка назад, обърна се и изчезна в уличния мрак.

Червените стопове на микробуса горяха призрачно в нощта. Колата даде заден ход и напътствана от знаците на Баничаров, бавно потъна в черното гърло на гаража.

Батьката изключи двигателя и насочи към Баничаров мощен фенер. Готвачът заслони очи.

- Молодец! - отекна гласът на азиатеца.

Толоманов чевръсто отвори задната врата. Двамата свалиха някакъв дълъг предмет, закопчан в жълта найлонова торба. Баничаров гледаше отстрани. Въздухът в гаража вонеше на бензин и той усети пристъп на гадене. Батьката му тикна фенера.

- Ти водиш! - рече Толоманов.

Спуснаха се по стълбите и минаха през мазето. От време на време Баничаров се обръщаше и стрелваше с неприязън съдружниците си. Чуваше ги как тътрят товара си, а найлонът шумеше неприятно. Батьката ругаеше тихо на някакъв алтайски език.

Излязоха в централния коридор, завиха наляво и се озоваха пред вратата на кухнята. Тук готвачът спря и тревожно се ослуша.

- Какво има? - нервно се обади Толоманов.

- Май чух нещо вътре - прошепна Баничаров и продължи да се ослушва.

- Шубе такова! Да не оцапаш гащите - подхвърли Чаво.

Готвачът сви презрително устни, отключи вратата и светна лампата. Кухнята беше празна.

Баничаров направи знак да го последват и се запъти към дъното на помещението. В нишата до хладилника имаше огромен стар фризер, заключен е катинар. Мъждива червена лампичка сигнализираше, че съоръжението още работи. Готвачът отключи катинара и повдигна капака. От вътрешността се надигна ледена пара.

- Айде! - измърмори той, като се обърна към Чаво и Батьката.

Физиономията на готвача замръзна. Ципът на торбата зееше, в процепа се виждаше лице на млада жена. Лицето беше бяло и неподвижно като излято от парафин. Мъртво.

- Ну, познакомтесь - мрачно рече Батьката. - Даян, принсес ъв Уелс.

Баничаров уплашено извърна лице.

- Не бой се, бе! - обади се Толоманов: - Това е само труп. Труп, който струва сума мангизи. И тия мангизи са ни в кърпа вързани!

- Ама чакайте, бе! - отчаяно извика Баничаров. - Нямахме такава уговорка!

- Что? - смръщи вежди Батьката.

- Какви ги дрънкаш, бе? - настръхна Чаво.

- Ама това е труп бе, хора! - повтори ужасен Баничаров. - Какво ще го правите?

- Нищо! - извика Чаво. - Плащат си, връщаме им го обратно.

- Ох, гади ми се! - изпъшка готвачът.

- Какво се превземаш! Та ти си готвач! - подхвърли Чаво.

- Аз да не готвя хора бе, кретен! - избухна Баничаров. - Вижте, не сме говорили за труп. Не може да го оставяте тук!

Батьката рязко затвори ципа на торбата.

- Хватит! - строго рече той.

Мъжете уловиха торбата от двете страни и я сложиха във фризера. Батьката побърза да го затрупа е продукти. После тръшна капака и потупа отгоре е длан. Баничаров гледаше напълно безпомощно.

- Хорошо - ухили се Батьката. - Убираемся отсюда.

Нещо просветна в мозъка на готвача и той препречи пътя на двамата мъже.

- А денги? Где денги?

- Ааа! - вдигна пръст Батьката. - Сорри, забьш.

- Как така забьш?! - настръхна готвачът. - Първо ми мъкнете труп, а сега и денги забьш. Нали се разбрахме - 100 лири на ръка веднага.

- Завтра, завтра - промърмори е досада Батьката.

- Няма завтра! Сейчас! - извика Баничаров.

- Ийзи бе, мой човек - намеси се Толоманов. - Завтра ти се каза, значи завтра. Ние тук правим бизнес за милиони, няма да се лъжем за някакви стотинки, я. Нали, Батька?

- Так, так - кимна презрително оня.

- Аа, да си ебете майката! - разфуча се готвачът и тръгна да отваря фризера: - Взимайте си я! Айде !