Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Още не знаеш как стават тези работи — каза ми Дий. — Внимавай, или ще ги накарам да ти откъснат носа. I will show you Fear in a Handful of Dust 346 346 I will show you Fear in a Handful of Dust (англ.) — Ще ти покажа страха в шепа прах (Т. С. Елиът, „Пустата земя“). …

Вдигна мършава ръка и произнесе страшното слово: „Гарамонд!“ Почувствувах, че вътре в мен лумва странен огън. Побягнах (в нощта).

Трябваше да измине цяла година, преди Дий да ми прости и да ми посвети своята Четвърта Книга на Тайните, „Post reconciliationem kellianam“ 347 347 Post reconciliationem kellianam (лат.) — След сдобряването с Кели. .

Това лято бях обзет от странни бесове. Дий ме извика в Мортлейк, бяхме аз, Уилям, Спенсър 348 348 Едмънд Спенсър (1549?–1599) — английски поет. и един млад благородник с блуждаещ поглед, Френсис Бейкън. He had a delicate, lively, hazel Eye. Doctor Dee told me it was like the Eye of a Viper 349 349 He had a delicate, lively, hazel Eye. Doctor Dee told me it was like the Eye of a Viper (англ.) — Той имаше нежни, живи кафяви очи. Доктор Дий ми каза, че били като очите на усойница. . Дий ни посвети в една част от Космическия заговор. Трябваше да се срещне в Париж с френското крило на Тамплиерите и да се съединят двете части на една и съща географска карта. Щяха да заминат Дий и Спенсър, придружени от Педро Нунес. На мен и Бейкън повери под клетва някои документи, които трябваше да бъдат разпечатани в случай, че двамата не се върнат.

Върнаха се, като се ругаеха взаимно.

— Не е възможно — каза Дий, — Планът е математически точен. Притежава звездното съвършенство на моята „Монада на Тайнописа“. Трябваше да се срещнем с тях. Беше точно нощта срещу Свети Йоан.

Мразя да ме подценяват. Казах:

— Нощта на Свети Йоан, но коя, нашата или тяхната?

Дий се плесна по челото и избълва ужасни ругатни:

— O — каза, — from what power hast thou this powerful might? 350 350 O, from what power… (англ.) — О, кой ти даде тази страшна сила (Шекспир, „Сонети“) Бледият Уилям си записа фразата, голобрадият плагиатор. — Дий трескаво прелистваше календари и хороскопи. — По дяволите, да пукна, как можах да бъда такъв глупак! — Ругаеше Нунес и Спенсър: — Аз ли трябва да мисля за всички. Това ми било космограф! — ревеше побледнял към Нунес. И после извика: — Аманасиел Зоровавел!

Нунес, сякаш блъснат в корема от невидима сила, отстъпи назад и се просна на земята.

— Идиот — каза му Дий.

Спенсър, също побледнял, изрече с мъка:

— Можем да пуснем примамка. Тъкмо завършвам една поема, алегория за Кралицата на феите, където си мислех да вмъкна един рицар на Червения кръст… Нека я напиша. Истинските Тамплиери ще се разпознаят, ще разберат, че знаем за тях, и ще ни потърсят.

— Познавам те — каза Дий. — Преди да напишеш тази своя поема и хората да узнаят за нея, ще минат най-малко пет години. Но идеята за примамка не е глупава.

— Защо не влезете във връзка с тях чрез своите ангели, докторе? — запитах.

— Идиот — повтори той, този път към мен. — Не си ли чел Тритемий? Ангелите на адресата се намесват само за да му изяснят посланието, когато той го получи. Моите ангели не са куриери на коне. Французите са загубени. Но имам един план. Зная как да открия един от германската линия. Трябва да се отиде в Прага.

Чу се шум. Една тежка завеса от кадифе се повдигна, съзряхме някаква прозрачна ръка и после Тя, Надменната Дева, се появи.

— Ваше Величество, — възкликнахме коленичили.

— Дий, — каза Тя. — Зная всичко. Не си мислете, че моите предци са спасили рицарите, за да им дадат после властта над света. Искам, чувате ли, искам накрая тайната да стане украса на короната.

— Ваше Величество, аз искам тайната на всяка цена и я искам за короната. Искам да открия другите й притежатели, ако това е най-краткият път, но когато те глупаво ми доверят това, което знаят, не ще ми бъде трудно да ги отстраня с кинжал или арсеник.

Върху лика на Кралицата девственица се изписа жестока усмивка.

— Отлично, добри ми Дий, — каза. — Не искам много, само властта над света. А на вас, ако успеете, Жартиерата. А на теб, Уилям — и със сластна нежност се обърна към малкия паразит, — още една Жартиера и още едно Златно руно. Последвай ме.

Прошепнах на ухото на Уилям:

— Perforce I am thine, and that is in me 351 351 Perforce I am thine, and that is in me… (англ.) — Аз твой съм и което е във мен… (Шекспир, „Сонети“). …

Уилям ми благодари с поглед на мазна признателност и последва кралицата, изчезвайки зад завесата. Je tiens la reine! 352 352 Je tiens la reine! (Фр.) — Държа кралицата (Маларме, „Следобедът на един фавън“).

Заминах заедно с Дий за Златния град. Вървяхме из тесни и вонящи улички, недалеч от еврейското гробище, и Дий ми каза да внимавам: