Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Ако вестта за несъстоялата се среща се е разпространила, другите групи навярно вече действуват всяка за себе си. Страх ме е от юдеите, йерусалимците, имат много агенти тук, в Прага…

Свечеряваше се. Синкавият сняг блестеше. Пред тъмния вход на еврейския квартал се бяха струпали сергиите на коледния пазар и сред тях, обвита в червен плат, аленееше сцената на куклен театър, осветена от димящи факли. Но малко зад тях преминахме под каменна арка, отвъд която, до бронзовия фонтан, от чиято решетка се спускаха дълги ледени висулки, се отваряше друг, още по-тесен проход. Над ключалките на старинни врати златни лъвски глави държаха в зъбите си бронзови халки. Някаква лека тръпка преминаваше по тези стари зидове, необясними шумоления се отронваха от схлупените покриви и се вмъкваха в капчуците. Къщите издаваха своето призрачно съществувание, тайнствени господарки на живота… Някакъв стар лихвар, увит в опърпан хитон, почти се отърка о нас, минавайки, и сякаш го чух да мърмори:

— Пазете се от Атаназиус Пернат 353 353 Атаназиус Пернат — герой на романа „Голем“ от Густав Майринк. …

— От друг Атаназиус ме е страх — изръмжа Дий.

И изведнъж се оказахме на уличката на алхимиците.

Тук, и ушите, които ми липсват, потреперват при спомена под вехтата ми качулка, от мрака на една неочаквана пряка, пред нас израсна страшен гигант, някакво ужасно създание, лишено от израз, с тяло, покрито от бронзова патина, което се подпираше на чепата усукана тояга от бяло дърво. Видението излъхваше силна сандалова миризма. Изпитах някакво чувство на смъртен ужас, съсирен по чудо и сгъстил се в съществото пред мен. И все пак не можех да откъсна погледа си от мъгливото полупрозрачно кълбо, което обхващаше плещите му, и с труд успявах да различа в него грабливата глава на египетски ибис, а зад нея — множество от лица, плод на моето въображение и памет. Очертанията на призрака, които изпъкваха в мрака на уличката, се разширяваха и свиваха, сякаш някакво бавно каменно дихание раздвижваше цялата фигура… И, о, ужас! — вгледал се в нея, видях сред снега на мястото на краката два безформени чукана, чиято плът, сива и безкръвна, образуваше концентрични издутини.

О, хищни мои спомени!

— Големът! — каза Дий. После вдигна ръце към небето и черната му роба със своите широки ръкави се спусна към снега, създавайки сякаш cingulum 354 354 cingulum (лат) — връв, въже. Бел. NomaD. , пъпна връв, между въздушната линия на ръцете и повърхността, или дори глъбините на земята.

— Джезабел 355 355 Джезабел — известна американска песен от четиридесетте години. , Малхут, Smoke gets in Your Eyes! 356 356 Smoke gets in Your Eyes (англ.) — Димът влиза в очите ти, популярна американска песен от петдесетте години. — каза. И изведнъж Големът се разсипа като пясъчен замък, разтърсен от неочакван порив на вятъра. Бяхме почти заслепени от частиците на глиненото му тяло, които се пръснаха като атоми във въздуха. За миг от исполина остана само купчинка пепел в краката ни. Дий се наведе, разрови с възлестите си пръсти в нея и измъкна малък свитък, който мушна в пазвата си.

В този момент от тъмнината изникна стар равин с мазна шапка, много прилична на моята качулка.

— Доктор Дий, предполагам — обърна се той към нас.

— Here Comes Everybody 357 357 Here comes everybody (англ.) — Тук идва всеки (Джойс, „Бдение за Финеган“). — смирено отвърна Дий. — Раби Халеви, какво удоволствие, че ви виждам.

— Случайно да сте забелязали едно същество тук наблизо?

— Едно същество? — престори се на смаян Дий. — От какъв вид?

— По дяволите, Дий! — изруга Раби Халеви. — Говоря ви за моя Голем!

— Вашия Голем? Не съм го виждал.

— Внимавайте, доктор Дий — каза побледнял равинът. — Включвате се в игра, която не е по силите ви.

— Не зная за какво говорите, Раби Халеви — отвърна Дий. — Дошли сме тук да произведем няколко унции злато за вашия император. Не сме панаирджийски шарлатани.

— Дайте ми поне свитъка — примоли се Раби Халеви.

— Какъв свитък? — запита Дий със сатанинска наивност.

— Проклет да сте, доктор Дий! — извика равинът. — Честна дума, казвам ви, че няма да видите утрото на новия век! И се отдалечи в нощта, мърморейки неразбираеми съгласни, неразделени от гласни.

О, език на дяволите и светците!

Дий остана облегнат на влажната стена, имаше землист цвят на лицето и косите му стърчаха като на змия 358 358 … косите му стърчаха като на змия — цитат от „Пустата земя“ на Т. С. Елиът. .