Умберто Еко - Махалото на Фуко

— В Москва, в Москва! 364 364 В Москва, в Москва! — цитат от „Три сестри“ на Чехов. — възкликнах.

— Нищо подобно — възпря ме Дий. — Връщаме се в Лондон.

— В Москва, в Москва — продължих да мърморя, почти полудял. Но ти си знаеше, Кели, че няма да видиш Москва. Чакаше те Кулата.

Върнахме се в Лондон. Доктор Дий каза:

— Те се мъчат да стигнат до Разрешението преди нас. Ти, Кели, ще напишеш за Уилям нещо… Нещо, коварно намекващо за тях.

Кълна се в рогата на дявола! Направих го. А Уилям развали текста и пренесе действието от Прага във Венеция. Дий ужасно се разяри. Но бледият хлъзгав Уилям се чувствуваше под закрилата на своята царствена любовница. И не му стигаше това. Докато му подавах един по един неговите най-добри сонети, той ме питаше с безсрамен поглед за Нея, тоест за Теб, my Dark Lady. Какъв ужас да чувам твоето име, произнесено от устните на тоя клоун (не знаех, че този човек, по природа двойствен и изменчив, те е търсел заради Бейкън).

— Престани — казах му, — омръзна ми да градя в сянка твоята слава. Пиши си сам.

— Не мога — отвърна той опулен, сякаш виждаше медуза. — Той не ми позволява.

— Кой? Дий ли?

— Не, Веруламецът. Не си ли разбрал, че вече той направлява играта? Кара ме да пиша творбите, които той ще представя като свои. Разбираш ли, Кели? Аз съм истинският Бейкън, но потомците няма да го знаят. О, мръсен паразит! Как го мразя, този въглен от пъкъла!

— Бейкън е негодник, но е умен — казах. — Защо не пише сам?

Не знаех, че той няма време за писане. Дадохме си сметка за това години по-късно, когато Германия бе обзета от розенкройцерската лудост. Тогава, свързвайки някои пръснати намеци, думи, които случайно бе изтървал, разбрах, че именно той е авторът на розенкройцерските манифести, той се криеше под фалшивото име Йохан Валентин Андрее. По това време още не се досещах за кого пише Андрее. Но сега, в мрака на килията, в която гния, по-проницателен от дон Исидро Пароди 365 365 Дон Исидро Пароди — герой на Борхес, детектив затворник, който разплита сложни случаи от килията си. , разбирам ясно. Каза ми го Соапес 366 366 Соапес — анаграма на португалския поет Фернанду Песоа (Pessoa) — 1888–1935. , един бивш португалски Тамплиер, мой другар по затворническа съдба: Андрее пишел рицарски роман за един испанец, който по това време лежал в друг затвор. Не знам защо, но всичко това служело на подлия Бейкън, който имал намерение да остане в историята като таен автор на приключенията на рицаря от Ла Манча и искал от Андрее да му напише скришом романа, за да може после да мине за негов истински автор и така да се радва, оставайки в сянка (но защо, да го пита човек?), на чуждия успех. Но ето че се отклонявам, а ми е студено в тази мрачна дупка, пък и палецът ме боли. Пиша при бледия лъч на гаснещия светилник последните редове, които ще видят бял свят под името на Уилям.

Доктор Дий умря, шепнейки: „Светлина, повече светлина!“ 367 367 „Светлина, повече светлина!“ — последните думи на Гьоте. и с молба да му дадем клечка за зъби 368 368 … с молба да му дадем клечка за зъби — предсмъртна молба на Алфред Жари. . После възкликна: „Qualis Artifex Pereo!“ 369 369 Qualis Artifex Pereo (лат.) — Какъв поет умира. (Последните думи на Нерон.) Бейкън беше заповядал да го убият. Преди много години, преди кралицата да издъхне с помрачен ум и разбито сърце, Веруламецът беше успял да я съблазни по някакъв начин. Впоследствие чертите й се бяха променили и беше заприличала на скелет. Приемаше само едно бяло хлебче и една чиния супа от цикория на ден. Държеше винаги до себе си един меч и в миговете на гняв пробождаше с ярост завесите в своите покои (Ами ако зад тях се е криел някой да я подслушва? Или ако е имало някоя мишка? Добра идея, приятелю Кели. Трябва да си я запиша.). Докарана до това състояние и полусляпа, тя лесно била излъгана от Бейкън, който, представяйки й се за Уилям, неин незаконороден син, коленичил в краката й, покрит с овча кожа. Златното руно! Тръгна слух, че се стремял към трона, но аз знаех, че целта му е била друга. Да получи власт над Плана. Тогава именно стана виконт Сейнт-Олбанс. И като се почувствува силен, отстрани Дий.

Кралицата е мъртва, да живее кралят… Аз бях вече неудобен свидетел. Привлече ме в една клопка, вечерта, когато най-сетне Dark Lady можеше да бъде моя и танцуваше с мен, замаяна от треви, способни да създават видения, тя, вечната София, с набръчканото си лице на стара коза… Нахлу с шепа стражи, хвърли една дрипа върху очите ми. Веднага разбрах — сярна киселина! И как се смееше тя, как се смееше ти, Pin Ball Lady 370 370 Pin Ball Lady — прибл. пр. лейди Флипер . — Бел. NomaD. — oh maiden virtue rudely strumpeted, ах, gilded honor shamefully misplac’d! 371 371 … oh maiden virtu… — Ах, чистото моминство, за продажба… И почестите, пръснати на слука (Шекспир, „Сонети“) , докато той те докосваше с хищните си пръсти, а ти го наричаше Симон и му целуваше грозния белег…