— Наистина ли говори за тях? — запита Белбо.
— Той, не. Но някой си Джон Хейдън преписва „Новата Атлантида“ под заглавието „Свещената земя“ и ги споменава в нея. Но за нас и това е достатъчно. Бейкън не говори открито за тях, ясно защо. Но все едно, че го прави.
— Който не разбира, то си е за негова сметка.
— Точно така. И тъкмо под влияние на Бейкън започват да подсилват връзките между английската и германската линия. В 1613 година се извършва венчавката на Елизабет, дъщеря на Джеймс I, който в момента седи на трона, с Фридрих V, Рейнски палатински електор. След смъртта на Рудолф II Прага вече не е подходяща за венчалните празненства и за целта е избран Хайделберг. Сватбата на двете короновани личности се превръща в тържество на тамплиерските алегории. Лондонските церемонии са режисирани от самия Бейкън, който представя една алегория на мистичното рицарство с появата на рицари върху някаква планина. Ясно е, че Бейкън е станал, на мястото на Дий, Велик Магистър на английското тамплиерско ядро…
— … И тъй като безспорно е автор на Шекспировите драми, трябва да прочетем отново целия Шекспир, който явно е говорел само за Плана — обади се Белбо. — Нощта на Свети Йоан, тоест „Сън в лятна нощ“.
— 23 юни е малко ранно лято.
— Поетическа волност. Питам се как досега никой не е обърнал внимание на тези очевидни намеци. Всичко ми се вижда ясно като бял ден.
— Отклонява ни от рационалистичното мислене — обясни Диоталеви. — Винаги съм го казвал.
— Не пречи на Казобон. Свършил е много добра работа.
— Това е почти всичко. След лондонските празненства започват празненствата в Хайделберг, където Соломон дьо Ко е построил за електора висящите градини, чието бледо копие видяхме онази вечер в Пиемонт, ако си спомняте. И в хода на тези празненства се появява разкошна алегорична колесница, която прославя жениха като Язон. На двете мачти на кораба, построен върху колесницата, са окачени символите на Златното руно и на Жартиерата; надявам се, помните, че Руното и Жартиерата са представени и върху колоните на Томар… Всичко съвпада. Още същата година се появяват Розенкройцерските манифести, сигналът, който английските Тамплиери с помощта на някои германски приятели разпращат по цяла Европа, за да възстановят мрежата на прекъснатия План.
— Но какво искат да постигнат?
Нашите така наречени невидими са (както казват) тридесет и шест на брой и са разделени на шест групи.
(„За ужасните договори, сключени между Дявола и така наречените Невидими“, Париж / Effroyables pacions faictes entre le diable et les pretendus Invisibles Paris, 1623, p.6)
— Може би опитват двойна операция. От една страна, целят да изпратят сигнал до французите, а от друга, да възстановят мрежата на германското ядро, вероятно разкъсана от лутеранската реформа. Но точно в Германия се забърква най-голямата каша. От разпространяването на манифестите до 1621-ва приблизително авторите на манифестите получават прекалено много отговори… Споменах няколко от безбройните брошури, които се бяха появили на тази тема и с които се бяхме забавлявали с Ампаро онази нощ в Салвадор. Навярно между тези господа е имало някой, който е знаел нещо, но той се загубва сред множеството екзалтирани и ентусиазирани, приели буквално манифестите, и разни провокатори, които може би са се мъчели да осуетят операцията… Англичаните се опитват да се намесят в спора, да го канализират, неслучайно Робърт Флъд, друг английски Тамплиер, за една година написва три книги, подсказващи как правилно да се тълкуват манифестите. Но реакцията е вече неуправляема, започнала е Тридесетгодишната война, Палатинският електор е разгромен от испанците, Палатинатът и Хайделберг са плячкосани, Бохемия е в пламъци… Англичаните решават да се обърнат отново към Франция и да опитат там. Ето защо в 1623 година Розенкройцерите се появяват с манифестите си в Париж и отправят към французите приблизително същите предложения, каквито са отправили към германците. И какво четем в една от тези книжки, написани срещу Розенкройцерите в Париж от един, който не им се е доверявал или е искал да мъти водите? Че били поклонници на Дявола, разбира се. Но тъй като истината се промъква и в клеветата, става ясно, че те се събират в квартал Маре.
— И какво от това?
— Нима не познавате Париж? Маре е кварталът на Храма и, каква случайност, на еврейското гето. Като не говорим за това, че тези книжки подчертават връзките между Розенкройцерите и една секта на испански кабалисти, наречени Алумбрадос! Може би памфлетите срещу Розенкройцерите се стремят под претекст, че нападат тридесет и шестте невидими, да улеснят тяхното разпознаване… Габриел Ноде 333 333 Габриел Ноде (1600–1653) — библиограф и придворен лекар на Луи XIII.
, библиотекар на Ришельо, пише своите „Разяснения за Франция относно истинната история на Братята Розенкройцери“. Какво представляват тези разяснения? Дали авторът им е говорител на Тамплиерите от третото ядро, или е чисто и просто авантюрист, който се вмъква в чужда игра? От една страна, изглежда, и той иска да представи Розенкройцерите като съмнителни мистификатори, от друга, прави намеци, че съществуват три розенкройцерски общности, нещо, което е вярно, защото след третото ядро съществуват още три. Уточненията му са почти фантастични (една от общностите била в Индия на някакви плаващи острови), но между другото казва, че друга от тях се намирала в подземията на Париж.
Читать дальше