Никой не можеше да отрече, че манифестите са се мъчели да възстановят фазите на Плана така, както ги беше определил Диоталеви. Първият брат, за когото се казва, че умрял или че стигнал „до границата“, беше брат И.О., загинал в Англия. Следователно някой е пристигнал като победител на първата среща. Споменаваше се също втората третата поредна линия. Дотук всичко е трябвало да бъде наред: втората линия, английската, се среща с третата, френската, през 1584 година и тези хора, които пишат в началото на XVII век, могат да говорят за това какво се е случило с първите три групи. В „Химическата венчавка“, написана от Андрее в младежките му години и следователно преди манифестите (макар те да се появяват през 1616-а), се споменават три внушителни храма, трите места, които вероятно вече са били познати.
Давах си сметка обаче, че макар двата манифеста да разказваха с едни и същи думи, те внушаваха мисли за нещо тревожно, което предстоеше да се случи.
Например защо така се настояваше върху обстоятелството, че времето е настъпило, че моментът е дошъл, макар врагът да е приложил всички свои хитрости само и само да попречи на осъществяването на замисъла? И какъв замисъл? Казваше се, че крайната цел на К.Р. е Йерусалим, но че той не успял да стигне дотам. Защо? Възхваляваха се арабите, защото си разменяли послания, докато в Германия учените не умеели да си помагат един на друг. И се споменаваше за една „по-голяма група, която искала паството изцяло за себе си“. Тук се говореше не само за определен човек, който се мъчел да попречи на Плана, за да постигне своя цел, но и за действително осуетяване на Плана.
Във „Fama“ се говореше, че отначало някой бил създал магическо писмо (ясно кое — посланието от Провенс!), но че часовникът на Бог отмервал всяка минута, „докато нашият не успява да показва дори часовете“. Кой е пропуснал ударите на божествения часовник, кой не е успял да пристигне навреме на определеното място? Споменаваше се едно първоначално ядро на братя, които можели да разгласят някаква тайна философия, но решили да се разпръснат по света.
Манифестите разкриваха някаква трудност, някаква несигурност, известно объркване. Братята от първата линия направили така, че всеки от тях да бъде заместен „от един достоен наследник“, но решили „да държат в тайна… мястото, където ще бъдат погребани, тъй че и до днес не се знае къде са гробовете им“.
За какво ставаше дума? Кое не се знаело? Мястото на чие точно „погребение“ не е било известно? Беше очевидно, че манифестите са били написани, защото някаква брънка от информацията се бе изгубила и се призоваваха всички, които случайно знаят нещо, да се обадят.
Финалът на „Fama“ беше за мен недвусмислен: „Обръщаме се отново към всички учени в Европа… да погледнат с добронамереност на нашето предложение… да споделят с нас своите разсъждения… и всеки, който ни каже името си, ще може да разговаря с нас лично или пък, ако съществува някаква спънка, писмено.“
Съвсем същото, което имаше намерение да направи полковникът, като публикува своята история. Да принуди някой да излезе от мълчанието.
Някъде се е получило прекъсване, пауза, липса. В гробницата на К.Р. беше написано не само „post 120 annos patebo“, за да припомня периодичността на срещите, но и „Nequaquam vacuum“. Не просто „празното не съществува“, а „празното не би трябвало да съществува“. А вече е зейнала празнота, която трябвало да бъде запълнена!
Но още веднъж се питах: защо този текст е бил създаден в Германия, където четвъртата линия просто е трябвало да изчаква със свято търпение да дойде нейният ред? Германците не е трябвало да се оплакват, през 1614 година, от пропусната среща в Мариенбург, защото срещата в Мариенбург е била предвидена за 1704-та!
Имаше едно-единствено обяснение: германците са протестирали срещу това, че не се е осъществила предидущата среща!
Ето го ключа! Германците от четвъртата линия са се оплаквали от това, че англичаните от втората линия са осуетили срещата с французите от третата линия! Разбира се. В текста и дете можеше да открие такива алегории: отваря се гробницата на К.Р. и в нея се намират подписите на братята от първия и от втория кръг, но не и от третия! Португалците и англичаните са там, но къде са французите?
Общо взето, двата манифеста на Розенкройцерите, ако човек умееше да ги чете, намекваха за това, че англичаните са изпуснали французите. А според това, което установихме, англичаните са били единствените, които знаели къде могат да намерят французите, французите са били единствените, които знаели къде могат да намерят германците. Но дори ако през 1704 година французите са успели да възстановят връзката с германците, една трета от това, което е трябвало да предадат, така или иначе, е липсвала.
Читать дальше