Умберто Еко - Махалото на Фуко

Наистина беше забравил, сега го зная. И без съмнение от това време е този файл, кратък и смайващ.

Дойде вкъщи най-неочаквано. Носеше тази трева. Не я исках, защото съм против това каквото и да било растително вещество да се намесва във функционирането на моя мозък (но лъжа, защото пуша тютюн и пия зърнени дистилати). И все пак малкото пъти, когато в началото на шестдесетте някой ме принуждаваше да участвувам в пушенето на марихуана с този отвратителен картон, напоен със слюнка, и последното дръпване на цигарата, пробита с карфица, просто ми идеше да се спукам от смях.

Но вчера ти ми я предложи и си помислих, че ми се предлагаш по свой начин, и пуших, като се уповавах на теб. Танцувахме притиснати, както вече отдавна не се танцува, и то — какъв срам! — докато свиреше Четвъртата на Малер. Усещах се така, сякаш притискам към себе си древно същество с нежно и сбръчкано лице на стара коза, змия, която се извиваше, излизайки от вътрешностите ми, и те обожавах като древна и всеобща прародителка. Навярно съм продължавал да танцувам, притиснат към тялото ти, но усещах също, че ти се възземаш, превръщайки се в злато, че отваряш заключени врати, че преместваш предмети отдалеч. Прониквах в твоето тъмно лоно, Megale Apophasis. Затворничка на ангелите.

Може би съм търсил теб? Може би съм тук, за да те чакам винаги? Дали всеки път, когато съм те губел, не е било, защото не съм те разпознавал? Или всеки път съм те губел, защото съм те разпознавал, но не съм се осмелявал? А може би всеки път съм те губел, защото, разпознавайки те, съм знаел, че трябва да те загубя? Но къде, по дяволите, отиде снощи? Тази сутрин се събудих със страшно главоболие.

Веднага започнах да чета двата манифеста на Розенкройцерите, „Fama“ и „Confessio“ 325 325 „Fama“ и „Confessio“ — „Слава“ и „Изповедание“. — Бел. NomaD. . Хвърлих поглед и на „Химическата венчавка на Кристиан Розенкройц“ от Йохан Валентин Андрее, защото Андрее беше предполагаемият автор на манифестите.

Двата манифеста се бяха появили в Германия между 1614-та и 1616-та. Около тридесет години след срещата между французи и англичани през 1584 година, но почти век преди французите да се свържат с германците.

Прочетох манифестите с мисълта, че трябва не да вярвам в това, което казваха, а да разбера какво е намерението им, какво се криеше зад тях. Знаех, че за да ги накарам да ми кажат това „друго“, трябва да прескачам части и да разглеждам някои изречения като по-важни от други. Но беше тъкмо това, на което диаболистите и техните водачи ни учеха. Ако човек иска да проникне в тайнственото време на Откровението, не трябва да следва нито буквалните и неясни вериги на логиката, нито тяхната монотонна последователност. От друга страна, ако човек ги взима буквално, двата манифеста бяха струпване на абсурди, загадки, противоречия.

Следователно явно не казваха това, което казваха на пръв поглед, и оттук не представляваха нито покана към цялостна духовна реформа, нито историята на нещастния Кристиан Розенкройц. Бяха шифровано послание, което трябваше да се разчете чрез налагане на модел, а моделът скрива определени пространства и оставя други незакрити. Както в шифрованото послание от Провенс, където бяха важни само началните букви. Аз не разполагах с модел, но можех да предположа какъв е, а за да предположа какъв е, беше необходимо да чета с недоверие.

Нямаше никакво съмнение, че манифестите говореха за Плана от Провенс. В гробницата на К.Р. (алегория за Хамбара за Десятъка, нощта на 23 юни 1344 година) е било скрито съкровище, за да могат следовниците да го открият, едно съкровище „скрито… за сто и двадесет години“. Това, че съкровището не е било от паричен вид, също беше ясно. Не само че хитро се отричаше скъперничеството на алхимиците, но и открито се казваше, че това, което се обещава, е велика историческа промяна. И ако някой не разбираше, следващият манифест повтаряше, че не трябва да се пренебрегва едно предложение, отнасящо се до „miranda sextae aetatis“ (чудесата на шестата и последна среща!), и се подчертаваше: „Дано само Бог пожелае да доведе до нас светлината на своя шести candelabrum 326 326 Candelabrum (лат.) — светилник, свещник. … ако всичко можеше да се прочете в една-единствена книга и от нея да се разбере и запомни това, което е станало… Колко ще е добре, ако чрез песента (посланието, прочетено на глас) камъните (lapis exillis! 327 327 Lapis exillis (лат.) — Така Волфрам фон Ешенбах нарича свещения Граал. ) можеха да се превърнат в перли и рубини…“ И освен това се говореше за тайни аркани и за една власт, която трябвало да бъде установена в Европа, за едно „велико дело“, което трябвало да бъде извършено… Разправяше се, че К.Р. отишъл в Испания (или Португалия?) и показал на учените мъже там „къде да постигнат истинските indicia 328 328 Indicia (лат.) — знаци, указания, улики. на бъдните векове“, но напразно. Защо напразно? Защото германската тамплиерска група в началото на XVII век обнародвала една ревниво пазена тайна, сякаш е било нужно да се излезе на открито, за да се противодействува на някаква пречка, издигната пред процеса на препредаването?