Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Защо?

— Защото ми се струва безспорно, че шестата среща е била определена за Йерусалим. Посланието казва, че трябва да се отиде при камъка. А къде има камък, който днес мюсюлманите почитат и който, ако трябва да го видим, сме длъжни да си свалим обувките? Именно в центъра на Омаровата джамия в Йерусалим, където навремето се е намирал Храмът на Тамплиерите. Не зная кой е трябвало да чака в Йерусалим, може би едно ядро оцелели и преоблечени Тамплиери или пък кабалисти, свързани с португалците, но е сигурно, че за да се стигне до Йерусалим, когато се тръгва от Германия, най-логичният път е този през Балканите, и там е чакало петото ядро, ядрото на павликяните. Виждате как планът вече става стегнат и ясен.

— Признавам, че не изглежда убедително — каза Белбо. — Но къде точно на Балканите са ги чакали тези попеликани?

— Според мен естествените наследници на павликяните са българските богомили, но Тамплиерите от Провенс не са могли да знаят, че няколко години по-късно България ще е завладяна от турците и ще остане под тяхно владичество в продължение на пет века.

— Значи може да се смята, че Планът се прекратява при преминаването от германците към българите. Кога е станало?

— През 1824 година — обади се Диоталеви.

— Извинявай, но защо?

Диоталеви бързо начерта една диаграма.

ПОРТУГАЛИЯ АНГЛИЯ ФРАНЦИЯ ГЕРМАНИЯ БЪЛГАРИЯ ЙЕРУСАЛИМ

1344 1464 1584 1704 1824 1944

— През 1344 година първите Велики Майстори от всяка група се установяват в шестте указани места. В продължение на сто и двадесет години във всяка група се изреждат шестима Велики Майстори и през 1464 шестият Майстор от Томар се среща с шестия Майстор от английската група. През 1584 дванадесетият английски Майстор се среща с дванадесетия френски Майстор. Веригата продължава със същия ритъм и ако срещата с павликяните пропада, то тя пропада през 1824 година.

— Да предположим, че пропада — казах. — Но не разбирам защо тези мъдри хора, след като са разполагали с четири шести от крайното послание, не са успели да го възстановят. Или защо, след като се е провалила срещата с българите, не са влезли в контакт със следващото ядро.

— Казобон — спря ме Белбо, — нима смятате, че законодателите от Провенс са били глупаци? Ако са искали тайната да си остане скрита за шестстотин години, нима е нямало да вземат всички предпазни мерки? Всеки Майстор от едно ядро е знаел къде да намери Майстора от следващото ядро, но не и къде да намери другите, и никой от другите не е знаел къде да намери Майсторите от предхождащите ядра. Достатъчно е било германците да са изпуснали българите и вече не са знаели къде да намерят йерусалимците, докато йерусалимците не са знаели къде се намират нито едни от останалите. А когато се възстановява едно послание по непълни фрагменти, всичко зависи от това как тези фрагменти са били разпределени. Явно не по логичен начин. Достатъчно е да липсва само една част и посланието е неразбираемо, а пък този, който притежава липсващата част, не знае изобщо какво да прави с нея.

— Представете си — каза Диоталеви, — ако срещата не се е състояла, значи Европа днес е сцена за един тайнствен балет между групи, които се търсят и не се намират, и всяка знае, че е необходимо нещо съвсем малко, за да стане господар на света. Как се казваше вашият препаратор, Казобон? Може би заговорът съществува наистина и историята е резултат само на тази битка за възстановяване на изгубеното послание. Ние не ги виждаме, но те, невидими, действуват около нас.

И на мен, и на Белбо, естествено, ни дойде една и съща мисъл и ние заговорихме едновременно, но малко не ни достигаше, за да намерим правилната връзка. Все пак бяхме разбрали, че поне две от указанията в посланието, споменаването на тридесет и шестимата невидими, разделени на шест групи, и периодът от сто и двадесет години, се явяваха и при Розенкройцерите.

— В края на краищата са били германци, заключих. Ще прочета розенкройцерските манифести.

— Но нали ги обявихте за фалшиви? — запита Белбо.

— Какво от това? Ние също правим фалшификат.

— Вярно — каза. — Бях забравил.