Ник Хорнби - Дългият път надолу

Това важеше за господин и госпожа Крайтън, не за Джес. Джес нямаше никаква представа за моята теория, свързана с обеците, а Джес бе тази, която имаше нужда светът й да стане различен. Тя бе тази, която се озова на покрива с мен. Господин и госпожа Крайтън си имаха всеки своята работа, приятели и каквото там е необходимо, така че на тях не има трябваше да си измислят разни теории за обеците. Подобни истории просто не им влияеха.

Можете и така да представите нещата, само че няма да бъде вярно. Те определено имаха нужда от подобна история — личеше по израженията им. Познавам един-единствен човек на този свят, който няма нужда от измислени истории, които да го крепят, и това е Мати. (А може би дори и той има нужда. Представа нямам какво става в главата му. Не спирам да му говоря, поне така ме съветват, затова го правя, кой знае, може пък да има полза от някои неща, които му казвам.) Има и други начини да умреш, без да се самоубиеш. Можеш да оставиш части от теб да умрат. Майката на Джес бе оставила лицето си да умре, а днес го видях как оживява отново.

Първият влак пътуваше на юг и аз слязох на Ландън Бридж и тръгнах да се поразходя. Ако сте ме видели подпряна на стената, загледана във водата, бихте си казали, че съм се замислила, но истината е, че не мислех. Всъщност в главата ми имаше думи, но само защото в главата ти се мотаят думи, не значи, че мислиш, както когато джобовете ти са пълни с дребни монети, не означава, че си богат. Думите, които се блъскаха в главата ми, бяха „гнус“, „копеле“, „гаднярка“, „мамка му“, „да им го начукам“, „чекиджия“ и се вихреха доста бързо, толкова бързо, че не можех дори да ги подредя в изречения. А това не са мисли, нали?

Така че останах известно време загледана във водата и тогава тръгнах по моста, купих си насипен тютюн, листчета и кибрит. След това се върнах отново на мястото си, седнах и си свих няколко цигари просто за да има какво да правя. Не знам защо не пуша повече, наистина не знам. Струва ми се, че просто забравям. Ако някой като мен забравя да пуши, че то пушенето съвсем ще пропадне. Вижте ме само. Сигурно сте готови да се обзаложите, че пуша като комин, ама не е така. Едно от решенията, които взех на Нова година, беше да пуша повече. Така е по-добре, отколкото да скочиш от небостъргач.

Както и да е, ето ме и мен, седях, подпряла гръб на стената, и навивах цигари, когато видях един от преподавателите в колежа. Той е старичък, от онези, дето се занимават с изкуство още от шейсетте. Преподава история на изкуството и аз ходих на няколко от часовете му, докато накрая се отегчих. Нямам нищо против него, казва се Колин. Не носи косата си на прошарена, посивяла опашка и не е облечен в избелели дънки и дънково яке. Никога не се бута да ни става приятел, което означава, че си има свои приятели. Не мога да кажа това за всички.

Ако трябва да ви предам всичко честно, би трябвало да ви кажа, че той ме бе забелязал, преди аз да го забележа, защото, когато вдигнах поглед от цигарата, която свивах в момента, той крачеше към мен. Ако трябва да ви предам всичко съвсем честно, трябва да ви призная какво точно си мислех, по-точно ругатните, които редях наум, може дори да не е било наум, нали разбирате. Исках да бъде наум, само че повечето думи ми се изплъзваха от устата просто защото бяха прекалено много. Сами изскачаха, сякаш ругатните избликваха от кранче и се вливаха в кофа (= главата ми), а аз не си бях направила труда да спра кранчето, дори след като кофата се бе напълнила.

Поне така виждах аз нещата. А той сигурно ме е видял как седя на земята, свивам цигари и ругая сама, а това едва ли му е направило добро впечатление, нали? Той се приближи и клекна, за да застане на моето ниво и ми заговори тихо. Започна:

— Джес, помниш ли ме?

Бях го виждала само преди два месеца, така че го помнех, разбира се. Но пък отвърнах, че не го помня и се разсмях, защото се предполагаше, че е шега, макар че не излезе като шега, защото той се представи, че е Колин Уиъринг и ми напомни, че ми бил предавал в часовете по изкуство. Аз веднага се съгласих с нещо като „Да, да“, а той пък взе, че си помисли, че това означава „Как ли пък не“. Моето „Да, да“ имаше за цел да му покаже, че съм се пошегувала, а пък те нещата взеха, че се объркаха. Излезе така, сякаш му показвах, че се прави на Колин Уиъринг, което си беше пълна дивотия. Естествено целият разговор се скофти. Все едно че си бях взела количка в супермаркета с някое дефектно колело, защото си мислиш, че няма да има проблем да я буташ, а тя все върви накриво, както стана и с това, което казвах.