Мюриел Барбери - Елегантността на таралежа

Ама че съм самонадеяна, казвам на Леон, защото моите познания в областта на кантианството са незначителни в сравнение с бездната на феноменологията.

Почти нямам алтернатива. Трябва да отида до библиотеката и да се опитам да открия някакво въведение в материята. Обикновено не се доверявам на разни пояснения или резюмета, които слагат на читателя оковите на схоластичното мислене. Но ситуацията е много сериозна, за да си позволя да шикалкавя. Феноменологията ми убягва и това е непоносимо.

Това е моя дълбока мисъл, родена от друга дълбока мисъл. Един от гостите на татко я изрече миналата вечер: „Онези, които умеят да правят — правят, онези, които не умеят да правят — преподават, онези, които не умеят да преподават — преподават на преподавателите, а онези, които не умеят да преподават на преподавателите — се занимават с политика“. Всички намериха това за много умно, но по погрешни причини. „Толкова е вярно“, каза Коломб, която е специалист по фалшивата самокритика. Тя е от хората, за които знанието означава власт и прошка. Ако знам, че принадлежа към самодоволен елит, който разпродава общото благо поради излишна арогантност, не подлежа на критика и спечелвам двойно по-голям престиж. И татко е склонен да мисли така, макар че не е такъв кретен като сестра ми. Все още вярва, че съществува нещо, което се нарича дълг, и въпреки че според мен това е химера, то го предпазва от слабоумието на цинизма. Ще обясня: няма по-сантиментално и лекомислено същество от циника. Това е така, защото той все още е дълбоко убеден, че светът има смисъл, и тъй като не може да се откаже от тъпотиите на детството, възприема обратното поведение. „Животът е курва, вече не вярвам в нищо и ще му се наслаждавам, докато ми се доповръща“ — ето философията на недоволния наивник. Точно такава е сестра ми. Може да е завършила висшето педагогическо училище, но все още вярва в Дядо Коледа, и то не защото има добро сърце, а защото е напълно инфантилна. Тя глупаво се хилеше, когато колегата на татко изрече прекрасната си фраза, сякаш за да каже: „Аз владея огледалната композиция и тези думи са потвърждение на онова, което отдавна мисля: Коломб е невероятно тъпа“.

Според мен обаче тази фраза е истинска дълбока мисъл именно защото не е вярна, във всеки случай не е напълно вярна. Тя не означава онова, което си мислим отначало. Ако се издигаме в обществената йерархия пропорционално на некомпетентността си, гарантирам ви, че светът нямаше да бъде същият. Тази фраза не иска да каже, че некомпетентните заемат най-високите места, а че нищо не е по-сурово и по-несправедливо от човешката действителност: хората живеят в свят, където думите, а не делата имат власт, където върховната компетентност е умението да боравиш с езика. И това е ужасно, защото всъщност ние сме примати, програмирани сме да ядем, да спим, да се възпроизвеждаме, да завладяваме и пазим територията си и защото най-надарените от нас винаги са измамени от другите, от онези, които говорят добре, макар че са неспособни да защитят градината си, да донесат заек за вечеря или да правят деца както трябва. Хората живеят в свят, където доминират слабите. Това е страшно обидно за животинската ни природа, един вид извращение и дълбоко противоречие.

След един месец неистово четене решавам с дълбоко облекчение, че феноменологията е чиста измама. Така както катедралите са събуждали винаги у мен чувство, близко до припадък, същото като онова, което хората изпитват при вида на сътвореното във възхвала на нещо несъществуващо, така и феноменологията подхранва моето недоумение, че е възможно толкова много ум да се впрегне в служба на толкова безсмислено начинание. Тъй като сега е ноември, уви, нямам джанки подръка. В подобни случаи, честно казано — единайсет месеца в годината, се примирявам с черен шоколад (70%). Но предварително знам резултата от теста. Дори да имах време да изям пет кила шоколад, пак щях шумно да се тупам по хълбоците, докато чета и прекрасна глава като „Разкриване на крайния смисъл на знанието в усилието да бъде «изживяно» като ноематичен феномен“ или пък „Конститутивните проблеми на трансценденталното его“ щеше да ме накара да умра от смях, щеше направо да ми пръсне сърцето, така както си седя потънала сред възглавнички в креслото, със сок от джанки и шоколад, стичащ се по брадичката ми. Когато решите да се захванете с феноменологията, трябва да сте наясно с факта, че тя се свежда до един двоен въпрос: каква е природата на човешкото съзнание? Какво познаваме от света?