Жозе Сарамаго: Слепота

Крадецът на автомобила бе отведен до дома му от един полицай. Бдителният и състрадателен представител на властта не можеше да си представи, че води под ръка закоравял престъпник, и то не за да му попречи да избяга, както би било в друг случай, а просто за да не се препъне и падне бедният човечец. В замяна на това, вече ни е лесно да си представим как се уплаши жената на престъпника, когато, отваряйки вратата, се озова срещу униформения полицай, който водеше здраво хванат изпаднал затворник, така й се стори, но по тъжното изражение на лицето на затворника можеше да се съди, че му се е случило нещо по-лошо от това да бъде задържан. За миг първата мисъл на жената беше, че мъжът й е бил заловен на местопрестъплението и че полицаят идва, за да обискира дома им, което, колкото и да е парадоксално, беше утешително, тъй като съпругът й крадеше единствено автомобили, а такива вещи заради размера си не могат да бъдат скрити под леглото. Чуденето й не продължи дълго, полицаят каза, Този господин е сляп, погрижете се за него, а жената, на която трябваше да й е олекнало, защото представителят на реда в крайна сметка идваше само като придружител, осъзна размера на трагедията, нахлуваща в дома й, когато избухналият в сълзи съпруг се хвърли в ръцете й, казвайки онова, което вече ни е известно.

Момичето с тъмните очила също бе отведено в дома на родителите му от полицай, но пикантното в обстоятелствата около проявилата се при нея слепота беше как една гола жена вика в хотел, смущавайки гостите, докато мъжът до нея се опитва да се измъкне, нахлузвайки набързо панталоните си, и да смекчи до известна степен очевидния драматизъм на положението. Сляпата, обзета от срам, колкото и да мърморят престорено благоразумните и фалшиво добродетелните хора, това чувство беше напълно съвместимо с отдаването под наем на любовни занимания, на които се посвещаваше, след пронизителните викове, които започна да издава, щом разбра, че загубата на зрение не е някое ново и непредвидено последствие от удоволствието, почти не смееше да плаче и да се оплаква, когато облечена как да е, грубо, почти с изтласкване я изкараха от хотела. Полицаят, с тон, който би бил саркастичен, ако не беше просто арогантен, пожела да узнае, след като я беше попитал къде живее, дали разполага с пари за такси, В тези случаи държавата не плаща, предупреди, действие, да отбележим встрани, на което не липсва известна логика, тъй като тези хора принадлежат към броя на неплащащите данъци върху неморалните си доходи. Тя кимна утвърдително, но тъй като беше сляпа, представете си, помисли, че полицаят може и да не е забелязал жеста, и прошепна, Да, имам, и добави сякаш на себе си, По-добре да ги нямах, думи, които биха могли да ни се сторят неуместни, но ако обърнем внимание на блуждаенията на човешкия дух, където няма кратки и прави пътища, накрая въпросните думи стават съвсем чисти, тя искаше да каже, че е била наказана за лошото си поведение, за липсата на морал и ето на какво й се случи. Беше казала на майка си, че няма да вечеря вкъщи, а в края на краищата щеше да се прибере доста навреме, дори преди баща си.

Различно протекоха нещата при очния лекар, не само защото си беше вкъщи, когато го застигна слепотата, но и защото, бидейки лекар, нямаше да се предаде на отчаянието, както правят хората, които се запознават с тялото си само при болка. Дори и в подобна ситуация, тъжен, очакваща го цяла една нощ на тревоги, все пак успя да се сети какво е написал Омир в Илиадата, поема за смърт и страдание, повече от всяка друга, Един лекар сам по себе си струва колкото няколко човека, израз, който не бива да възприемаме като отнасящ се до количеството, а по-скоро до качеството, както съвсем скоро ще стане ясно. Има смелостта да си легне, без да събуди жена си, дори когато тя полусънена, се размърда в леглото, за да го усети по-близо до себе си. Часове наред прекара буден, а малкото време, през което успя да поспи, беше от чисто изтощение. Искаше нощта да не свършва, за да не му се налага да съобщи, на него, чиято работа беше да лекува проблемите на чуждите очи, Сляп съм, ала същевременно искаше час по-скоро да огрее дневната светлина, точно с тези думи си помисли, Дневната светлина, знаейки, че той няма да я види. В действителност един сляп очен лекар не може да служи за много нещо, но тъкмо негова грижа беше да информира санитарните служби, да ги предупреди за онова, което рискуваше да се превърне в национална катастрофа, ни повече, ни по-малко, а именно вид слепота, непозната до момента, с всички данни да е силно заразна, и очевидно проявяваща се без предварителни патологични проявления от психически, инфекциозен или дегенеративен характер, както можа да установи у слепия, потърсил го в кабинета, или както в неговия случай можеше да се потвърди, леко късогледство, лек астигматизъм, всичко беше толкова леко, че беше решил засега да не носи очила. Очи, които бяха престанали да виждат, очи, които бяха съвсем слепи, но същевременно бяха в перфектно състояние, без никакво скорошно или едновремешно увреждане на ретината, придобито или по рождение. Спомни си подробния преглед, който беше направил на слепия, как различните части, достъпни за офталмоскопа, бяха здрави, без признаци на болестни изменения, изключително рядка ситуация за възраст от тридесет и осем години, каквато беше казал мъжът, а дори и за по-малка. Онзи мъж не би трябвало да е сляп, помисли, като за малко забрави, че и той самият е сляп, дотолкова може човек да бъде себеотрицателен и това не е нещо ново, да си припомним думите на Омир, макар и да изглеждат по-различни.