Жозе Сарамаго: Слепота

Проблемът на момичето с тъмните очила не беше сериозен, просто имаше конюнктивит, и то от най-обикновените, за няколко дни щеше да мине с препарата за локална употреба, който лекарят й беше предписал с лекота, Нали знаете, през това време ще сваляте очилата само за да спите, й беше казал. Шегата беше много стара, може да се предположи, че се предаваше от поколение на поколение сред офталмолозите, но ефектът се повтаряше всеки път, лекарят се усмихваше, като я казваше, пациентът се усмихваше, като я чуваше, а в този случай си струваше, защото момичето имаше хубави зъби и знаеше как да ги показва. Поради вродена мизантропия или заради множеството разочарования в живота, всеки редови скептик, запознат с подробностите от живота на тази жена, би казал, че красивата й усмивка не е нищо повече от професионален трик, евтино и злонамерено твърдение, тъй като тя, усмивката, е била такава и неотдавна, когато жената е била девойка, излязла от употреба дума, когато бъдещето е било неотворено писмо, а любопитството да се отвори тъкмо се е зараждало. Та, за да опростим нещата, въпросната жена би могла да се причисли към класата на обезценените проститутки, но сложността на мрежата от социални контакти, както дневни, така и нощни, както вертикални, така и хоризонтални, от тук описания период от време, съветва да се укроти всякаква тенденция към крайни и окончателни съждения, обремененост, от която заради крайната ни самонадеяност може би никога няма да се отърсим. Дори и да е очевидно колко много общо с облаците има Юнона, никак не е редно да настояваме да объркваме с една гръцка богиня онова, което не е нищо повече от обикновена маса капчици вода, носещи се в атмосферата. Несъмнено тази жена си ляга с мъжете за пари, което вероятно би позволило без повече разсъждения да я определим като проститутка, но пък бидейки сигурно, че си ляга само когато иска, и то с когото иска, не изключваме възможността заради тази разлика да трябва предпазливо да я извадим от общността като цяло. Тя, както и нормалните хора, си има професия и, пак като нормалните хора, използва през оставащото й време да достави радост на тялото си и да задоволи нуждите си, специфичните и общовалидните. Ако не претендираме да я сведем до първично определение, онова, което в крайна сметка би трябвало да се каже за нея в по-широк смисъл, е, че живее както й се харесва и отгоре на всичко извлича от живота си цялото възможно удоволствие.

Беше се стъмнило, когато излезе от кабинета. Не махна очилата, уличното осветление я дразнеше и по-специално рекламите. Влезе в една аптека да си купи лекарството, което лекарят й беше предписал, реши да не се връзва, когато обслужващият я аптекар спомена колко е несправедливо някои очи да са покрити от тъмни стъкла, забележка, която, освен че беше нахална сама по себе си, представете си, от някакъв си помощник-аптекар, противоречеше на нейното убеждение, че тъмните очила й придават зашеметяваща загадъчност, способна да предизвика интерес у преминаващите мъже, на който можеше евентуално да отвърне, ако днес не съществуваше обстоятелството, че някой я очаква, среща, за която имаше всички причини да се надява на хубави неща, както що се отнася до материално задоволяване, така и до други видове задоволяване. Мъжът, с когото щеше да е, беше неин познат, не се притесни, когато тя го предупреди, че не бива да сваля тъмните си очила, впрочем лекарят още не беше давал такова указание, даже го сметна за забавно, беше нещо ново. На излизане от аптеката, момичето спря такси и каза името на един хотел. Облегната на седалката, вече предвкусваше, ако тази е думата, многото различни усещания на сексуалното удоволствие, от първото умело докосване на устните, от първата интимна ласка до последователните експлозии на оргазма, който щеше да я остави изтощена и щастлива, сякаш е разпната, но сред ослепителни главозамайващи въртящи се фойерверки. Следователно имаме причини да заключим, че момичето с тъмните очила, ако партньорът й успее да изпълни задоволително своето задължение, като техника и като време, плаща винаги предварително, и то двойно, онова, което после ще вземе. Посред тези мисли, несъмнено защото току-що беше платила за преглед, тя се запита дали не е време да вдигне още от днес онова, което обикновено наричаше с палав евфемизъм справедлива компенсация.

Нареди на таксито да спре една пресечка по-рано, смеси се с хората, които се придвижваха в същата посока, сякаш се остави да бъде повлечена от тях, анонимна и без никаква видима вина. Влезе в хотела съвсем естествено, прекоси фоайето към бара. Беше пристигнала няколко минути по-рано, затова трябваше да изчака, часът на срещата беше определен съвсем точно. Поръча си разхладителна напитка, която изпи спокойно, без да спира погледа си върху никого, не искаше да я объркат с някоя жена на лов за мъже. Малко по-късно, като туристка, която се качва в стаята си, за да си почине от следобеда, прекаран по музеите, се отправи към асансьора. Кой не знае още, че добродетелта винаги среща препятствия по възтежкия път към усъвършенстването, докато грехът и порокът са толкова облагодетелствани от съдбата, че щом пристигна пред асансьора, вратите му се отвориха. Излязоха двама гости, възрастна двойка, тя влезе и натисна копчето за третия етаж, триста и дванадесет беше номерът, който я очакваше, ето тук, почука дискретно на вратата, след десет минути беше гола, след петнадесет стенеше, след осемнадесет шепнеше любовни слова, за които вече нямаше нужда да се преструва, след двадесет започна да се замайва, след двадесет и една почувства как тялото й се разпада от удоволствие, след двадесет и две извика, Сега, сега, и когато отново дойде в съзнание, каза, изтощена и щастлива, Все още виждам всичко в бяло.