Жозе Сарамаго: Слепота

Жената уведоми рецепционистката, че е звъняла преди половин час за съпруга си, и тя ги въведе в малка чакалня, където имаше и други пациенти, един възрастен мъж с черна превръзка на окото, едно момче, което имаше вид на кривогледо и беше придружено от жена, навярно майка му, едно момиче с тъмни очила, още двама души без видими отличителни белези и нито един слепец, слепите не ходят на офталмолог. Жената отведе мъжа си до един свободен стол и тъй като не останаха празни места, застана права до него, Ще трябва да почакаме, прошепна в ухото му. Той разбра защо, беше чул гласовете на намиращите се там и сега беше обзет от друго притеснение, мислеше, че колкото по-късно го прегледа лекарят, толкова повече ще се задълбочи слепотата му и следователно ще стане необратима, без лек. Размърда се на стола, беше неспокоен, канеше се да сподели опасенията с жена си, но в този момент вратата се отвори и рецепционистката каза, Заповядайте, моля, влезте, и обръщайки се към останалите пациенти, Така нареди докторът, случаят на този господин е спешен. Майката на кривогледото момче протестира, че правото си е право и че тя е първа, и че вече чака повече от час. Останалите пациенти я подкрепиха тихо, но никой от тях, нито дори тя самата, не смяташе за разумно да настоява да протестира, за да не вземе да се обиди лекарят и после да ги принуди да си платят за нахалството, като ги накара да чакат още повече, то се е видяло. Възрастният с превръзката на окото прояви великодушие, Оставете го, бедничкия, той е доста по-зле от нас. Слепият не го чу, вече влизаха в лекарския кабинет и жена му казваше, Много ви благодаря за добрината, докторе, работата е там, че моят съпруг, и като каза това, се прекъсна, в действителност тя не знаеше какво се е случило, знаеше само, че съпругът й е сляп и че са им откраднали колата. Лекарят каза, Седнете, моля, той самият помогна на пациента да се настани, и после, докосвайки го по ръката, се обърна направо към него, Разкажете ми какво става с вас. Слепият обясни, че докато бил в колата, изчаквайки червеното на светофара да се смени, внезапно е престанал да вижда, че някакви хора са му се притекли на помощ, че една възрастна жена, ако се съди по гласа й, беше казала, че най-вероятно става дума за нерви, и че един мъж го е придружил до къщи, тъй като той сам не можел да се оправи, Виждам всичко в бяло, докторе. Не спомена за откраднатия автомобил.

Лекарят го попита, Никога преди ли не ви се е случвало, искам да кажа, същото като сега или нещо подобно, Никога, докторе, аз дори не нося очила, И ми казвате, че се е случило внезапно, Да, докторе, Като светлина, която угасва, По-скоро като светлина, която се запалва, През последните дни да сте забелязвали някаква промяна в зрението, Не, докторе, Имате ли, или имали ли сте случай на слепота в семейството, При роднините, които познавам или за които съм чувал да се говори, няма, Страдате ли от диабет, Не, докторе, От сифилис, Не, докторе, От високо артериално или вътрешночерепно налягане, За черепното не знам, за другото знам, че не ми е високо, в службата ни проверяват, Да сте си удряли силно главата, днес или вчера, Не, докторе, На колко сте години, На тридесет и осем, Добре, хайде да прегледаме очите. Слепият ги отвори широко, сякаш за да улесни прегледа, но лекарят го хвана под ръка и го настани зад един апарат, който човек с въображение би могъл да оприличи на нов модел изповедалня, където очите заместват думите и където изповедникът поглежда право в душата на грешника, Опрете брадичката си тук, каза, дръжте очите отворени, не мърдайте. Жената се приближи до мъжа си, постави ръка на рамото му, каза, Ще видиш, че всичко ще се оправи. Лекарят вдигна и свали бинокулярното устройство от неговата страна, завъртя разни фини настройки и започна прегледа. Не откри нищо на роговицата, нищо на склерата, нищо на ириса, нищо на ретината, нищо на лещата, нищо на макулата, нищо на очния нерв, никъде нищо. Отдръпна се от апарата, потърка очи, после започна прегледа от самото начало, без да говори, и когато отново свърши, на лицето му имаше смутено изражение, Не откривам никакъв проблем, очите ви са в отлично състояние. Жена му събра ръце в радостен жест и възкликна, Аз правилно ти казвах, казвах ти, всичко ще се оправи. Без да й обърне внимание, слепият попита, Вече мога ли да си отдръпна брадичката, докторе, Разбира се, извинете, Щом очите ми са в отлично състояние, както казвате, тогава защо съм сляп, Засега не мога да ви кажа, ще трябва да направим подробни изследвания, прегледи, ехография, енцефалография, Смятате ли, че е нещо, свързано с мозъка, Възможно е, но не ми се вярва, Въпреки това казвате, че не откривате нищо нередно в очите ми, Така е, Не разбирам, Искам да кажа, че ако вие наистина сте сляп, слепотата ви в този момент е необяснима, Съмнявате ли се, че съм сляп, Що за хрумване, проблемът е в това, че случаят ви е много рядък, лично аз, през цялата си практика, никога не съм срещал такъв, осмелявам се да кажа дори, че в цялата история на офталмологията няма такъв, Смятате ли, че е лечимо, По принцип щом не откривам никакво нараняване, нито пък вродени малформации, отговорът ми би трябвало да е положителен, Но очевидно не е, Само от предпазливост, само защото не искам да ви давам надежди, които впоследствие да се окажат неоснователни, Разбирам, Така е, А трябва ли да се лекувам по някакъв начин, да вземам лекарство, Засега нищо няма да ви предписвам, защото би означавало да предписвам на сляпо, Ето това е то подходящ израз, отбеляза слепият. Лекарят се престори, че не е чул, отдалечи се от въртящото се столче, където беше седнал, за да направи прегледа, и прав написа на един лист какви прегледи и изследвания смята за необходими. Подаде листа на жената, Заповядайте, госпожо, елате със съпруга си, когато резултатите бъдат готови, ако междувременно има някаква промяна в състоянието му, ми се обадете по телефона, За прегледа, докторе, Платете на служителката на рецепцията. Изпрати ги до вратата, изломоти някакви утешителни думи от типа на, Ще видим, ще видим, не бива да се отчайваме, и когато отново остана сам, влезе в малката баня към кабинета и в продължение на една дълга минута се гледа в огледалото, Какво ли пък може да е това, промърмори. После се върна в кабинета, повика служителката, Поканете следващия.