Жозе Сарамаго: Слепота

В чакалнята на лекаря последният пациент беше благият възрастен, онзи, който беше казал толкова мили думи за нещастния човек, ослепял така внезапно. Беше отишъл само да уговори дата за операция от катаракта, която се беше появила на единственото му останало око, черната превръзка криеше липсата на другото и нямаше нищо общо с настоящия случай, Това са проблеми на възрастта, му беше казал лекарят преди време, когато узрее, ще я махнем, после няма да познаете света, където сте живели. Когато възрастният с черната превръзка си тръгна и сестрата каза, че в чакалнята няма повече пациенти, лекарят поиска картона на слепия мъж, прочете го веднъж, два пъти, позамисли се за няколко минути и накрая се обади на свой колега, с когото проведе следния разговор, Знаеш ли, днес имах изключително странен случай, един мъж, който внезапно изгубил зрението си, при прегледа не се установи никакво видимо нараняване, нито пък белези на малформации по рождение, казва, че вижда всичко в бяло, нещо като млечна белота, гъста, която се е залепила за очите му, опитвам се да предам възможно най-точно описанието, което направи, да, разбира се, че е субективно, не, мъжът е млад, на трийсет и осем години, имаш ли информация за подобен случай, чел ли си нещо, да си чувал да се говори, така си и мислех, засега не виждам решение, за да спечеля време, го изпратих на допълнителни изследвания, да, можем да го прегледаме заедно тия дни, след вечеря ще погледна в книгите, ще прегледам библиографията, може да открия нещо, да, наясно съм, агнозия, психична слепота, би могло да е, но тогава би ставало дума за първия подобен случай, защото без съмнение човекът е сляп, а агнозията, както знаем, е неспособността да се разпознава онова, което се вижда, да, също мислих върху такъв вариант, възможно е и да става дума за амавроза, която представлява пълен мрак, освен ако няма някакъв вид бяла амавроза, бял мрак, така да се каже, да, знам, нещо невиждано досега, съгласен съм, утре ще му се обадя, ще му кажа, че искаме да го прегледаме двамата. След като разговорът приключи, лекарят се облегна в стола и остана така в продължение на няколко минути, после стана и съблече престилката с бавни, уморени движения. Отиде в банята да измие ръцете си, но този път не се допита до огледалото метафизично, Какво ли е това, беше си възвърнал научния дух, това, че агнозията и амаврозата са идентифицирани и описани точно в книгите и практиката, не означава, че няма да се проявят техни варианти и мутации, ако думата е подходяща, и този ден сякаш беше настъпил. Има хиляди причини да се затвори мозъкът, само толкова и нищо друго, като закъсняла гледка, която намира затворен собствения си дом. Офталмологът имаше слабост към литературата и умееше да цитира на място.

Вечерта, след вечеря, каза на жена си, В кабинета ми се появи един особен случай, може да се касае за психическа слепота или за амавроза, но не е известно такова нещо да се е проявявало някога, Какви са тия болести, попита жена му. Лекарят даде достъпно обяснение за нормалното разбиране, което задоволи любопитството й, после отиде да вземе от библиотеката книгите по специалността си, някои бяха стари, от времето на следването, други бяха съвременни публикации, които още не беше имал време да разучи. Потърси в съдържанието, после методично започна да чете всичко, което намираше за агнозията и амаврозата, с неприятното усещане, че е натрапник в чужда област, не неговата, а мистериозната сфера на неврохирургията, за която имаше съвсем оскъдни познания. Посред нощ остави книгите, в които търсеше информация, разтри уморените си очи и се облегна в стола. Точно в този момент алтернативата му се представи съвсем ясно. Ако ставаше дума за агнозия, пациентът би виждал сега това, което винаги е виждал, тоест не би имало никакво намаляване на остротата на зрението, просто мозъкът би станал неспособен да разпознае стола, там където има стол, с други думи, би продължил да реагира правилно на светлинния стимул, проведен от очния нерв, но за да използваме обикновена терминология, достъпна за не много запознатите хора, би изгубил способността да знае, че е знаел, а още повече пък да го каже. Що се отнася до амаврозата, тук няма никакво съмнение. За да става дума наистина за такъв случай, пациентът трябваше да вижда всичко в черно, то се знае, използвайки условно глагола виждам, когато се касае за абсолютен мрак. Слепият беше заявил категорично, че вижда, пак използвайки условно глагола, плътен бял цвят, гъст, сякаш се е потопил с отворени очи в море от мляко. Бяла амавроза, освен че от етимологична гледна точка е противоречиво, е и неврологично невъзможно, тъй като мозъкът, който тогава не би могъл да възприема образите, формите и цветовете от действителността, също не би могъл, така да се каже, да обвива в бяло, в непрекъсната белота, като бяла боя без нюанси, цветовете, формите и образите, които същата тази действителност би представяла пред нормалното зрение, колкото и трудно да е винаги да се говори ефективно за нормално зрение. Със съвсем ясното съзнание, че се намира във видимо задънена улица, лекарят поклати глава обезкуражен и се огледа. Жена му вече си беше легнала, смътно си спомняше, че в даден момент се беше приближила и го беше целунала по косата, Ще си лягам, трябва да е казала, къщата сега беше тиха, на масата бяха разпилени книгите, Какво ли е това, помисли и внезапно се уплаши, сякаш той самият щеше да ослепее в следващия миг и вече го знаеше. Затаи дъх и зачака. Нищо не се случи. Случи се минута по-късно, когато събираше книгите си, за да ги прибере в библиотеката. Първо разбра, че вече не вижда ръцете си, после разбра, че е сляп.