Жозе Сарамаго: Слепота

Нахалството зашлеви лекаря като шамар. Едва след няколко минути се успокои достатъчно, за да разкаже на жена си колко грубо са се отнесли с него. После сякаш току-що откриваше нещо, което беше длъжен да знае отдавна, промърмори с тъга, От такова тесто сме замесени, наполовина безразлични, наполовина лоши. Канеше се да пита нещо, разколебан, но сега разбра, че си губи времето и че единственият начин да достави информацията където трябва по сигурен начин е да говори с началника на болницата, в която работеше, като лекар с лекар, без посредничеството на разни бюрократи, нека после той да се заеме да задвижи проклетата машина. Жена му набра телефона, знаеше наизуст номера на болницата. Лекарят се представи, когато вдигнаха отсреща, после бързо каза, Добре, благодаря, несъмнено телефонистката беше попитала, Как сте, докторе, и точно тогава казваме така, за да не стане ясно, че сме слаби, казваме, Добре, а всъщност умираме, на това народът казва да се въоръжиш със смелост, феномен на вътрешна конверсия, който се наблюдава единствено у човешкия род. Когато началникът дойде на телефона, Е, какво има, лекарят го попита дали е сам, дали няма хора край него, които биха могли да го чуят, от телефонистката нямаше защо да се страхува, имаше си какво друго да прави, вместо да слуша разговори за офталмопатии, нея само гинекологията я интересуваше. Изложението на лекаря беше кратко, но пълно, без заобикалки, без излишни думи, без повторения, беше направено с клинична сухота, която, имайки предвид ситуацията, изненада началника, Ама вие наистина ли сте сляп, попита, Абсолютно сляп, Във всеки случай може да става дума за някакво съвпадение, в действителност може да е нямало заразяване в точния смисъл, Съгласен съм, не е доказано заразяването, но тук не става въпрос само за това, че той е ослепял и аз съм ослепял, всеки поотделно в дома си, без да сме се виждали, човекът дойде сляп в кабинета ми и след няколко часа и аз ослепях, Как можем да открием този мъж, Имам името и адреса му в кабинета си, Ще изпратя някого незабавно, Лекар, Да, разбира се, че колега, Не смятате ли, че би трябвало да уведомим Министерството за това, което става, Засега смятам, че е рано, помислете за паниката сред хората, която би настъпила след такава новина, по дяволите, слепотата не се прихваща, То и смъртта не се прихваща, но въпреки това всички умираме, Добре, останете си вкъщи, докато задвижа нещата, после ще изпратя някого, искам да ви прегледам, Не забравяйте, че съм сляп, защото прегледах един слепец, Не е сигурно, Но поне има добра предпоставка за причина и следствие, Несъмнено, но все пак е прекалено рано да си вадим заключения, два отделни случая нямат статистическо значение, Освен ако в момента вече не сме повече от двама, Разбирам как се чувствате, но трябва да се предпазваме от песимистични мисли, които може да се окажат неоснователни, Благодаря, Отново ще говоря с вас, Дочуване.

След половин час, когато лекарят с помощта на жена си непохватно привършваше с бръсненето, телефонът иззвъня. Пак беше началникът на клиниката, но гласът му беше променен. При нас дойде едно момче, което също е ослепяло внезапно, вижда всичко в бяло, майката казва, че вчера е била със сина си в кабинета ви, Предполагам, че детето има дивергентно кривогледство в лявото око, Да, Няма съмнение, то е, Започвам да се безпокоя, положението наистина е сериозно, Министерството, Да, разбира се, веднага ще говоря с управата на болницата. След три часа, когато лекарят и съпругата му обядваха мълчаливо, докато той търсеше с вилицата малките парченца месо, които тя беше нарязала, телефонът отново иззвъня. Жената отиде да вдигне, но се върна веднага, Трябва да отидеш ти, от министерството е. Помогна му да стане, заведе го до бюрото и му подаде телефона. Разговорът беше кратък. От министерството искаха да узнаят самоличността на пациентите, посетили предния ден кабинета, лекарят отговори, че съответните медицински картони съдържат всички данни за идентификация, име, възраст, семейно положение, професия, адрес, и накрая изяви готовност да придружи човека или хората, които щяха да отидат да ги вземат. От другата страна тонът беше режещ, Няма нужда. Слушалката мина в друга ръка, гласът, който се чу, беше различен, Добър ден, говори министърът, от името на Правителството благодаря за усърдието ви, убеден съм, че благодарение на бързината, с която реагирахте, ще успеем да овладеем и контролираме ситуацията, дотогава бъдете така добър да си останете вкъщи. Последните думи бяха изречени с привидна любезност, но не оставаше никакво място за съмнение, че представляваха заповед. Лекарят отвърна, да, господин министър, но връзката вече беше прекъснала.