В този миг се чу един силен и сух глас, беше на някого, който е свикнал да дава заповеди. Идваше от високоговорител, закачен над вратата, през която бяха влезли. Думата Внимание беше произнесена три пъти, после гласът започна, Правителството съжалява, че е било принудено енергично да направи онова, което смята за свое право и за свой дълг, да защити с всички възможни средства народа в кризата, пред която сме изправени, когато е налице внезапна епидемия от слепота, наречена произволно бялата болест, и би желало да може да разчита на гражданското чувство и на сътрудничеството на всички хора, за да се спре разпространяването на заразата, тъй като се предполага, че става дума за зараза, а не просто за серия от съвпадения, необясними за момента. Решението да съберем на едно място засегнатите и на друго, близко място, макар и отделено, хората, с които са имали някакъв контакт, не е взето без сериозно обмисляне. Правителството е съвсем наясно с отговорността, която носи, и очаква онези, към които е отправено това съобщение, също да поемат, като съвестни граждани, полагащите им се отговорности, мислейки, че изолацията, в която сега се намират, ще е над всичко лично и ще е акт на солидарност към останалата част от нацията. След всичко казано молим за вашето внимание, за да чуете инструкциите, които следват, първо, лампите трябва винаги да светят, всеки опит за манипулиране на ключовете е безсмислен, не работят, второ, да напуснете сградата без позволение е равнозначно на незабавна смърт, трето, във всяка стая има телефон, който може да използвате единствено за да искате да ви доставят отвън продукти за хигиена и препарати за почистване, четвърто, интернираните ще перат на ръка своите дрехи, пето, препоръчва се всяка стая да си избере отговорник, става дума за препоръка, а не за заповед, интернираните ще се организират, както сметнат за добре, стига да изпълняват предходните заповеди, а също и тези, които сега ще продължим да изреждаме, шесто, три пъти на ден на входа отляво и отдясно ще бъдат оставяни кутии с храна, те са предвидени за пациентите и за заподозрените в заразяване, седмо, всички остатъци трябва да бъдат изгорени, като за остатъци се смятат както излишъците от храна, така и кутиите, чиниите и приборите, които са произведени от горими материали, осмо, изгарянето трябва да се извършва във вътрешните дворове на сградата или околовръст, девето, интернираните носят отговорност за отрицателните последствия от това изгаряне, десето, в случай на пожар, бил той неволен или умишлен, пожарникарите няма да се намесят, единадесето, интернираните не бива да разчитат на никаква намеса отвън, ако се разболеят, или ако има случаи на размирици и насилие, дванадесето, в случай на смърт поради каквато и да била причина интернираните ще погребат труповете в ограденото пространство без никакви формалности, тринадесето, комуникацията между крилото на слепите и това на заподозрените в заразяване ще се осъществява през централния корпус на сградата, там, откъдето влязохте, четиринадесето, заподозрените в заразяване, които ослепеят, незабавно трябва да преминат в крилото на слепите, петнадесето, това съобщение ще се повтаря всеки ден, в същия час, за сведение на новопостъпилите. Правителството и Нацията очакват всеки да изпълни своя дълг. Лека нощ.
В първоначално установилата се тишина се чу ясният глас на момчето, Искам мама, но думите бяха произнесени безизразно, като механичен автомат за повтаряне, който преди време е започнал едно прекъснато изречение и сега без време го довършва. Лекарят каза, Заповедите, които чухме току-що, не оставят място за съмнение, ние сме изолирани, по-изолирани отколкото някой някога е бил вероятно, и без надежда да излезем оттук, преди да се открие лек за болестта, Аз познавам този глас, каза момичето с тъмните очила, Аз съм лекар, лекар офталмолог, Вие сте лекарят, при когото бях вчера на консултация, това е вашият глас, Да, а вие коя сте, Имах конюнктивит, предполагам, че още си го имам, но сега съм сляпа, съвсем сляпа и вече май няма значение, А това дете с вас, Не е мое, аз нямам деца, Вчера преглеждах едно кривогледо момченце, ти ли беше, попита лекарят, Да, аз, отговорът на момчето излезе с един неприязнен тон, беше на човек, който не обича да се споменава физическият му недъг, и имаше право, защото подобни дефекти, като този и други, дори само като се говори за тях, веднага стават от едва забележими в повече от очевидни. Има ли още някой, когото да познавам, отново попита лекарят, дали случайно не е тук мъжът, който вчера дойде в кабинета ми, придружен от съпругата си, човекът, ослепял внезапно, докато карал кола, Аз съм, отвърна първият сляп, Има ли още някой, кажете кой сте, моля, принудиха ни да живеем заедно, без да знаем за колко време, затова е наложително да се познаваме. Крадецът на колата процеди през зъби, Да, да, сметна, че това е достатъчно, за да потвърди присъствието си, но лекарят настоя, Гласът е на сравнително млад човек, вие не сте възрастният болен, нали, онзи с пердето, Не, докторе, не съм, Как ослепяхте, Вървях по улицата, И какво още, Нищо повече, вървях по улицата и ослепях. Лекарят отваряше уста да попита дали и неговата слепота е бяла, но млъкна, за какво, с какво щеше да помогне, какъвто и да беше отговорът, бяла или черна е слепотата, нямаше да излязат оттам. Протегна колебливо ръка към жена си и срещна нейната по пътя. Тя го целуна по лицето, никой друг не можеше да види това сбръчкано чело, посърналите устни, мъртвите очи, като от стъкло, стряскащи, защото сякаш виждаха, а те нищо не виждаха, И моят ред ще дойде, помисли, кога, може би точно в този момент, без да имам време да довърша това, което си казвам, когато и да е, като тях, а може и да се събудя сляпа, ще ослепея, като затворя очи, за да спя, мислейки, че само съм задрямала.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу