Жозе Сарамаго - Слепота

Бяха съгласни, както жените, така и мъжете, когато стигнаха до тоалетните, че детето трябва първо да се облекчи, но накрая мъжете влязоха заедно, без да правят разлика по отношение на това, на кого колко му е спешно или на каква възраст е, писоарът беше общ, на такова място така и трябваше да бъде, общи бяха и клозетите. Жените останаха на вратата, твърди се, че повече умеят да стискат, но всичко си има предели, след малко жената на лекаря предложи, Може би има и други тоалетни, но момичето с тъмните очила каза, Аз мога да чакам, Аз също, каза другата, после настана тишина, а после започнаха да си приказват, Как ослепяхте, Като всички, внезапно престанах да виждам, Вкъщи ли си бяхте, Не, Значи като излязохте от кабинета на мъжа ми, Горе-долу, Какво значи горе-долу, Че не беше веднага след това, Усетихте ли някаква болка, Не съм усетила болка, като отворих очи, вече не виждах, Аз не, Какво не, Не бях със затворени очи, ослепях в мига, в който мъжът ми влезе в линейката, Имал е късмет, Кой, Мъжът ви, така ще можете да сте заедно, В такъв случай и аз съм извадила късмет, Да, Вие омъжена ли сте, Не, не съм и смятам, че занапред никой няма да ме вземе, Но тази слепота е толкова ненормална, толкова отвъд познатото на науката, че не може да продължи вечно, Ами ако останем така за остатъка от дните си, Ние, Всички, Би било ужасно, цял свят от слепци, Дори не искам да си го представям.

Кривогледото момче излезе първо от тоалетната, дори нямаше нужда да влиза. Беше навило панталоните си до колената и беше събуло чорапите си. Каза, вече съм тук, ръката на момичето с тъмните очила се протегна по посока на гласа, не уцели от първия път, нито от втория, на третия път намери колебливата ръка на момчето. След малко се показа лекарят, веднага след това и първият ослепял, единият от двамата попита, Къде сте, жената на лекаря вече държеше мъжа си за едната ръка, другата му ръка беше докосната и после сграбчена от момичето с тъмните очила. За няколко секунди никой не държеше първия ослепял, после някой постави ръка на рамото му. Всички ли сме тук, попита жената на лекаря, Онзи с крака остана да задоволява друга своя нужда, отвърна съпругът й. Тогава момичето с тъмните очила каза, Може би има и други тоалетни, вече започвам да не издържам, извинете, Хайде да потърсим, каза жената на лекаря и се отдалечиха, хванати за ръка. След десет минути се върнаха, бяха открили лекарски кабинет със санитарен възел. Крадецът вече беше излязъл от тоалетната, оплакваше се от студа и от болки в крака. Възстановиха колоната в същия ред, в който бяха дошли, и с по-малко усилия от преди и без никакъв инцидент се върнаха в стаята. Сръчно, без да е очевидно, жената на лекаря им помогна да стигнат до леглата, където се бяха настанили. Още отвън тя им каза, сякаш вече беше ясно за всички, че най-лесният начин всеки да намери своето място е, като преброят леглата от входа, Нашите, каза, са последните от дясната страна, деветнадесет и двадесет. Пръв по пътеката тръгна крадецът. Беше почти гол, имаше тръпки, искаше да облекчи болката в крака си, достатъчно причини, за да го пуснат напред. Вървеше от легло на легло, като опипваше пода отдолу в търсене на куфара си, а когато го разпозна, се провикна, Ето го, и добави, Четиринадесет, От коя страна, попита жената на лекаря, Отляво, отвърна, отново леко изненадан, сякаш тя трябваше да го знае, без да й се налага да пита. Следващият беше първият ослепял. Знаеше, че неговото легло е второто от това на крадеца, от същата страна. Вече не се страхуваше да спи близо до него, кракът му беше в такова окаяно състояние, ако се съди по оплакванията и въздишките, оня едва мърдаше. Когато стигна, каза, Шестнадесет, ляво, и си легна с дрехите. Тогава момичето с тъмните очила помоли тихичко, Помогнете ни да останем близо до вас, отсреща, от другата страна, там би било добре. Четиримата заедно тръгнаха и бързо се настаниха. След няколко минути кривогледото момче каза, Гладен съм, а момичето с тъмните очила промърмори, Утре, утре ще ядем, сега ще спиш. После отвори куфарчето си и потърси шишенцето, което си беше купила от аптеката. Свали очилата, наклони глава назад и с широко отворени очи, направлявайки едната си ръка с другата, капна от лекарството. Не всички капки попаднаха в очите й, но конюнктивитът, така добре лекуван, скоро щеше да мине.

Трябва да отворя очи, помисли жената на лекаря. През затворените клепачи, когато на няколко пъти се събуди през нощта, тя долавяше светлината на лампите, които едвам осветяваха помещението, но сега сякаш усещаше нещо различно, някакво бляскаво присъствие, можеше да се дължи на зазоряването, а можеше вече да се задава морето от мляко и да потапя очите й. Каза си, че ще преброи до десет и после ще отвори очи, два пъти си го каза, два пъти преброи и два пъти не ги отвори. Чуваше дълбокото дишане на мъжа си в леглото до нея, нечие хъркане, Как ли е кракът на оня, се запита, но знаеше, че в момента не става дума за истинско съчувствие, искаше й се да си измисли друга грижа, искаше й се да не трябва да отваря очи. Веднага след това сами се отвориха, просто така, не защото беше решила. През прозорците, които започваха от средата на стената и свършваха на педя от тавана, влизаше мътната синкава светлина на зазоряването. Не съм сляпа, промърмори и веднага след това се надигна в леглото, момичето с тъмните очила, което заемаше леглото срещу нея, можеше да я е чуло. Спеше. В леглото до момичето, леглото, което опираше в стената, спеше и детето, Направила е като мен, помисли жената на лекаря, дала му е най-защитеното място, бихме били доста слаби прегради, само един камък на пътя, без друга надежда освен тази, че врагът ще се препъне в нас, какъв ти враг, тук никой няма да ни нападне, можеше да сме крали и убивали навън, пак нямаше да ни задържат, крадецът на колата никога не е бил по-сигурен за свободата си, толкова сме изолирани от света, че скоро няма да знаем кои сме, дори не се сетихме да си кажем имената, а и за какво, за какво биха ни послужили имената, никое куче не разпознава другите кучета по името, нито пък им се представя с името, което са му дали, разпознават се по миризмата, ние тук сме като друга порода кучета, разпознаваме се по лая, по говоренето, останалото, чертите на лицето, цвета на очите, на кожата, на косата, няма никакво значение, сякаш не съществува, аз още виждам, но докога ли. Светлината се промени малко, не можеше нощта да се връща отново, значи небето се беше покрило с облаци. От леглото на крадеца се чу стон, Ако раната му се е инфектирала, помисли жената на лекаря, нямаме с какво да се погрижим за него, никакви средства, и най-малкият инцидент при тия условия може да се превърне в трагедия, вероятно тъкмо на това се надяват, да свършим тук един подир друг, няма човек, няма проблем. Жената на лекаря стана от леглото, надвеси се над мъжа си, канеше се да го събуди, но не посмя да го изтръгне от съня му, за да установи, че още е сляп. Боса, стъпка по стъпка отиде до леглото на крадеца. Беше с отворени очи, втренчен. Как сте, прошепна жената на лекаря. Крадецът обърна глава по посока на гласа и каза, Зле, кракът много ме боли, тя се канеше да му каже, Нека погледна, но млъкна навреме, каква непредпазливост, но той самият беше забравил, че там са само слепци, действаше, без да мисли, както би направил преди няколко часа, навън, ако някой лекар му кажеше, Нека погледна, вдигна одеялото. Дори в сумрака, който имаше някакво зрение, можеше да установи, че дюшекът е пропит от кръв, а черната дупка на раната е с подути краища. Превръзката беше паднала. Жената на лекаря бавно свали одеялото, после с бърз лек жест прекара ръка през челото на мъжа. Кожата му беше суха и гореше. Светлината отново се промени, облаците се махнаха. Жената на лекаря се върна при своето легло, но не легна повече. Гледаше мъжа си, който мърмореше насън, силуетите на останалите под сивите одеяла, мръсните стени, празните легла в очакване и кротко си пожела също да е сляпа, да премине през видимата обвивка на нещата и да попадне вътре, в светлата необратима слепота.