Жозе Сарамаго: Слепота

След няколко минути отново звънна телефонът. Беше началникът на клиниката, нервен, объркващ думите, Току-що разбрах, че полицията има информация за два случая на внезапна слепота, Полицаи, Не, мъж и жена, него го намерили на улицата, докато крещял, че е сляп, а тя била в хотел, когато ослепяла, май някаква креватна история. Трябва да проверим дали пак не става дума за мои пациенти, знаете ли как се казват, Не ми казаха, От министерството вече се обадиха, ще отидат в кабинета ми да вземат картоните, Ама че сложна ситуация, На мен ли го казвате. Лекарят остави телефона и вдигна ръце към очите си, задържа ги там, сякаш искаше да ги предпази от най-лошото, най-накрая глухо възкликна, Толкова съм уморен, Поспи малко, аз ще те отведа до леглото, каза жена му, Няма смисъл, не бих могъл да заспя, освен това денят не е свършил, още неща има да се случват.

Беше почти шест часът, когато телефонът иззвъня за последен път. Лекарят седеше до него и вдигна слушалката, Да, аз съм, каза, внимателно изслуша какво му говореха и само кимна леко с глава, преди да затвори. Кой беше, попита жена му, От министерството ще пратят линейка да ме вземе до половин час, Това ли очакваше да се случи, Да, горе-долу, Къде ще те отведат, Не зная, предполагам, че в болница, Ще ти приготвя куфара, дрехите, обичайното, Не отивам на пътешествие, Не знаем къде отиваш. Внимателно го заведе в стаята, накара го да седне на леглото, Стой спокойно, аз ще се погрижа за всичко. Чу я да се движи насам-натам, да отваря и затваря чекмеджета и шкафове, да вади дрехи и веднага да ги пъха в куфара на пода, но онова, което той не можеше да види, беше, че редом с неговите дрехи в куфара бяха сложени няколко поли и блузи, чифт панталони, една рокля и едни обувки, които можеха да бъдат единствено женски. Мина й през главата, че няма да са й необходими толкова неща, но си замълча, тъй като не беше моментът да се говори за незначителни неща. Чу се как изщракаха ключалките на куфара, после жената каза, Готово, линейката вече може да идва. Отнесе куфара до входната врата, отказвайки помощ от мъжа си, който казваше, Нека ти помогна, това мога да го направя, не съм чак такъв инвалид. После седнаха на канапето в хола и зачакаха. Държаха се за ръце и той каза, Не зная колко време ще сме разделени, а тя отговори, Не се притеснявай.

Чакаха почти час. Когато се чу звънецът на вратата, тя стана и отиде да отвори, но на площадката нямаше никого. Вдигна слушалката на домофона, Много добре, сега ще слезе, отговори. Върна се при мъжа си и му каза, Чакат долу, имат изрични нареждания да не се качват, Очевидно в министерството наистина са се стреснали, Хайде. Слязоха с асансьора, тя помогна на мъжа си да преодолее последните стъпала, после да се качи в линейката, върна се на стълбите, за да вземе куфара, вдигна го сама и го бутна вътре. После се качи и седна до мъжа си. Шофьорът на линейката започна да протестира от предната седалка, Мога да взема само него, такива са нарежданията, слезте, госпожо. Жената отвърна спокойно, Трябва да откарате и мен, точно сега ослепях.

Идеята се беше родила в главата на самия министър. Откъдето и да го погледнем, беше добро хрумване, ако не и съвършено, както от гледна точка на чисто хигиенните мерки по случая, така и що се отнася до отражението върху обществото и съответните политически последици. Докато не се изяснят причините, или за да използваме по-подходящ език, етиологията на бялата болест, както благодарение на вдъхновението на един асистент с фантазия започна да се нарича зле звучащата слепота, и докато за нея не се открие лечение, а може би и ваксина, за да се избегне появата на нови случаи, всички ослепели, както и онези, които са били с тях в непосредствен контакт или близост, щяха да бъдат събрани и изолирани, та да се предотвратят бъдещите случаи на зараза, които, установени, щяха да се множат горе-долу според така наречената на математически език геометрична прогресия. Quod erat demonstrandum, заключи министърът. Казано по начин, достъпен за всички, ставаше дума всички онези хора да бъдат поставени под карантина, такава беше старата практика, наследена от времето на холерата и жълтата треска, когато заразените кораби или само заподозрени в зараза е трябвало да изчакат четиридесет дни, докато стане ясно. Същите тези думи, Докато стане ясно, подчертани от тона, но загадъчни, понеже липсваха други, бяха произнесени от министъра, който по-късно поясни мисълта си, Исках да кажа, че може да са четиридесет дни, а може и да са четиридесет седмици, или четиридесет месеца, или четиридесет години, важното е да не излизат оттам. Сега трябва да решим къде да ги изпратим, господин министър, каза председателят на комисията по логистика и сигурност, създадена бързо заради случая, която трябваше да се нагърби с транспортирането, изолирането и издържането на пациентите, С какви възможности за спешно реагиране разполагаме, пожела да узнае министърът, Имаме една празна лудница, реституирана, очакваща да й се намери предназначение, няколко военни бази, които вече не се използват заради скорошното преструктуриране на армията, една индустриална палата, която е почти завършена, и имаме още, не успяха да ми обяснят защо, един хипермаркет, който е пред фалит, Според вас кое би послужило най-добре за нуждите ни, Казармата разполага с най-добри условия за охрана, Разбира се, Но има и едно неудобство, прекалено е голяма, охраняването на интернираните би било прекалено трудно и скъпо, Разбирам, А що се отнася до хипермаркета, навярно ще има разни юридически спънки и законови основания, Ами палатата, Смятам, че за палатата, господин министър, е по-добре да не мислим, Защо, На индустриалците със сигурност няма да им хареса, инвестирани са милиони, В такъв случай ни остава лудницата, Да, господин министър, лудницата, Ами тогава нека бъде лудницата, Впрочем, погледнато от всички страни, тя предлага най-добри условия, защото, освен че е оградена със зид по целия периметър, имаме налице и предимството, че се състои от две крила, едното ще бъде предназначено за слепите, другото за заподозрените, има и централен корпус, който ще бъде, така да се каже, ничия земя, оттам ослепелите ще минават, за да се приобщят към вече слепите, Виждам един проблем, Какъв, господин министър, Ще трябва да назначим хора, които да ръководят прехвърлянията, но не вярвам да се намерят доброволци, Не мисля, че това ще е необходимо, господин министър, Обяснете, В случай, че някой от заподозрените в заразяване ослепее, което е естествено да му се случи рано или късно, бъдете сигурен, господин министър, че останалите, които още виждат, ще го изхвърлят незабавно, Имате право, Така както не биха допуснали при тях да влезе някой слепец, който внезапно се е сетил да се премести, Добре обмислено, Благодаря, господин министър, в такъв случай можем да действаме, Да, имате картбланш.