Пол Зюсман - Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс

Мисля, че бях доста популярен, макар и по малко дистанциран начин. Хората ме поздравяваха и завързваха смутено любезни разговори, които се опитвах да поддържам с толкова интерес, колкото успявах да изстискам от себе си. Винаги получавах по няколко картички за Деня на свети Валентин (подозирам, че повечето бяха от възрастна дама с алцхаймер) и никога не ме забравяха за Коледа или за рождения ми ден. На 1 януари 1983 г. ми подариха прекрасна позлатена автоматична писалка с надпис „R. I. P., от всички в Нанибрук Хаус“. В моя чест организираха малко чаено парти, на което произнесох доста остроумна реч и бях артритно аплодиран от всички с техните изкривени и сбръчкани ръце, които се пляскаха една в друга като доволни делфини.

Единственият ми истински приятел в „Нанибрук“, ако може да се нарече така, бе Арчи Богосян — дребно старче с изпито лице, което навремето — зависи в какво настроение го намираш и колко „Гинес“ е изпил — е било контрабандист на диаманти, ловец в Африка, търговец на оръжие, астронавт, наемник, състезател по автомобилизъм и бодигард на шаха на Иран.

— Да си го кажа направо, Финикс — прошепваше ми той и се навеждаше към мен, докато седяхме долу в дневната. — Убивал съм хора и нямам нищо против да си го призная.

— Аз също — въздъхвах и го потупвах по ръката.

— Добре, добре — изкискваше се той. — Ние сме професионалисти, а не като онези хвалипръцковци. Живели сме, за бога! Правили сме неща. Хора като нас трябва да се държат един за друг. Помня как през войната ме спуснаха с парашут в Берлин… това казвал ли съм ти го?

— Не — лъжех аз.

— Ами беше нощен скок, всичко строго секретно, по пряка заповед на Чърчил…

И следваше някаква чудесно екзотична история как е бил пратен да убие Хитлер или да изпълни друга също толкова невъзможна мисия, за която го наградили със същинска плодова салата от ордени и медали. По-късно научих от сестра му, че не е можел да се бие на фронта, защото имал спастични черва. Изпълнил дълга си като пожарникар доброволец и прекарал остатъка от живота си в работа за голяма компания за дамско бельо в Суиндън. Не че имаше някакво значение. Беше живял фантастичен живот, било то и само във въображението си, и аз уважавах това. Поне не се вайкаше за подагри и пенсии, което беше редовна тема за разговор на всички останали.

Подушили се като крастави магарета, двамата с Арчи се превърнахме в шегаджиите на „Нанибрук“ — задача, за която бях особено подходящ след годините ми в Световната лига за свобода.

Не вършехме нищо безобразно, само по някой малък номер, когато ни се отвори възможност. Например натискахме алармата в асансьора и гледахме злорадо от ъгъла как сестрите се втурват с кислородни маски и стетоскопи. Или оставяхме на таблото за обяви кратки бележки от рода на „На директора в дирника“ и „Искате свирка? Обърнете се към мисис Юрин-младша, стая 10“. Накрая станахме толкова усърдни и цинични, че таблото беше преместено в канцеларията, където се държеше под непрекъснато наблюдение. Продължихме да пишем гадните си послания по стените на тоалетната на партера.

В крайна сметка малката ни революция предизвика известно раздвижване, защото „Нанибрук“ по принцип беше спокойно място. Чувал съм, че някои заведения от този род се управляват по правилата на Гулаг и с обитателите се държат като с опасни политически престъпници, но „Нанибрук“, поне докато бях там, не беше сред тях. Разбира се, имаше организация, стига да ви пука за нея, и беше повече от лесно да прекараш целия залез на живота си в строг режим на физически упражнения, състезания по крибидж, курсове по ръчно боядисване на плат с восък и екскурзии до невероятни природни забележителности. Но ако тези мероприятия не представляват интерес за вас — както не представляваха за мен — можете просто да правите каквото си искате.

Лично аз не правех каквото и да било. Гледах телевизия (бях голям почитател на Майк Ярууд и „Двамата Рони“ 5 5 Майк Ярууд е един от най-популярните английски комици между 60-те и 80-те г. на XX в., а „Двамата Рони“ е комедийно скеч шоу на Би Би Си от 1971 до 1987 г. с участието на Рони Баркър и Рони Корбст. — Б.ред. ) и отглеждах странния закърнял градински боб в градината на „Нанибрук“. Прекарвах дълги часове на верандата, където пушех и се взирах в Снимката, решавах по някоя и друга кръстословица и допълвах мизерната си пенсия, като редовно пердашех Бърни Мтембе на табла („Пак ме спука от бой, човече! — виеше той. — Трябва да спра проклетата табла. Направо ме разори!“).