Пол Зюсман - Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс

— Можем да почукаме на вратата и да помолим да ни я върнат — предложи момичето.

— В никакъв случай! — рязко заяви гувернантката и ноздрите й се разшириха. — Да чукаме на вратите на непознати, как ли пък не!

— Тогава ще прескоча и ще я взема. Не е много високо и мога да се покатеря по бръшляна. Като стълба е.

— Не! — извика ужасената мис Уоспли. — Ще съсипете дрехите си! Шокирана съм, че изобщо ви хрумва подобно нещо.

Момичето се умълча и заби поглед в краката си. Отначало си помислих, че ще се разплаче, и останах изненадан като мис Уоспли, когато то най-неочаквано се втурна към стената, заобиколи спътницата си и се хвърли към дебелите пипала на бръшляна, които висяха по тухлите. За момент не можа да намери опора, после се хвана здраво и полетя нагоре като моряк по корабен такелаж, оставяйки гувернантката си зяпнала долу.

— Видяхте ли, мис Уоспли — извика то, когато стигна върха и възседна оградата като кон. — Лесно е!

— Слизайте! Слизайте, казах! Ох, погледнете само роклята!

— Оттук виждам на километри наоколо, мис Уоспли. Виждам даже зоопарка.

— Слизайте или няма да отговарям за последиците!

— И не е нужно да отговаряте! — разсмя се момичето с изненадваща за възрастта си зрялост. — Мога и сама да отговарям, благодаря. О!

Това „О!“ беше възклицание на изненада, предизвикано от факта, че точно тогава кихнах силно, както си бях кацнал на клона на около метър от нея.

— О! — повтори тя.

Не казах нищо, само избърсах носа си с ръкав и продължих да я зяпам като хипнотизиран. Отблизо очите й бяха още по-зелени, отколкото изглеждаха от разстояние. Реших, че трябва да е принцеса или ангел.

— Здравей — каза тя.

— Здравей — повторих аз. И след малко добавих: — Днес имам рожден ден.

— Така ли? И на колко стана?

— На шест.

— И аз съм на шест, но рожденият ми ден е през юли, така че съм по-голяма от теб с половин година.

Замълчах, докато смилах информацията и се питах как ли това се отразява на динамиката на отношенията ни, започнали преди двайсетина секунди.

— Какво става там горе? — изрева гувернантката. — С кого разговаряте?

— Тук горе има едно момче, мис Уоспли. Днес е рожденик. На една и съща възраст сме.

— Това не е ваша работа! Слизайте веднага!

— Това е Осата Уоспли — прошепна момичето. — Тя ми е гувернантка.

— Прилича на дракон — отбелязах аз. — Гаден стар дракон.

Момичето се разкиска.

— Мис Уоспли, момчето казва, че приличате на дракон.

Мис Уоспли отстъпи назад, вдигна висящото на врата си пенсне и ме изгледа изпепеляващо през лещите му.

— Ако някои майки възпитават децата си като диваци, това е тяхно право — със суха ирония заяви тя. — Ние обаче не сме длъжни да се забъркваме с тях и трябва да избягваме да го правим, за да не прихванем от противното им държане.

При нормални обстоятелства подобна реч сигурно щеше да ме сплаши, особено ако е съпроводена с яростния поглед, с който ме гледаше мис Уоспли. Кацнал на сливата обаче, в компанията на прекрасно момиче до мен, аз се почувствах странно силен и вместо да затреперя под погледа й, само й се изплезих и се обърнах към новата си приятелка.

— Топката ти е в двора ни — казах аз.

— Знам. Без да искам я хвърлих там.

— Не знаех, че момичета могат да хвърлят толкова високо топка.

Тя се усмихна, поласкана от комплимента.

— Да ти я донеса ли? — попитах аз.

— Да, моля. Ако нямаш нищо против.

Обърнах се към мис Уоспли, кръстосах очи, което бе много неучтиво според мисис Егс и без нито дума повече скочих от сливата и изтичах при топката.

— Гледай! — извиках наперено, извадих я от водата и я изритах с все сили към стената. Вместо да прелети над нея, каквото бе намерението ми, топката улучи тухлите и отскочи право в лицето ми и ме събори. Свих се на земята и се разревах.

— Мис Уоспли! — загрижено извика момичето. — Момчето се нарани!

— Не съм изненадана — отвърна гувернантката и в гласа й ясно зазвуча доволна нотка. — На лошите хора неизбежно им се случват лоши неща. Няма да ви моля отново, млада госпожице. Слизайте от стената.

— Но аз не мога да го оставя, мис Уоспли! Той ми помагаше за топката.

— И ще му бъдем благодарни, сигурна съм. Положението му обаче не е наша работа. А сега бъдете така добра да престанете с това упорство и слезте от стената!

Последва кратко мълчание, после пукане на бръшлянени клонки и шумолене на листа, докато момичето слизаше. Предположих, че ме оставя облян в сълзи, което само ги удвои, и останах изненадан (и много доволен), когато чух тупване от моята страна на стената, последвано от приближаващи стъпки. Мис Уоспли закрещя и задърпа бръшляна, като сипеше най-ужасни закани заради поведението на момичето, но обектът на заплахите не й обърна никакво внимание.