Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— Страшно искам да съм с теб — да отидем в хотела още сега.

Никол тихо въздъхна. В момента Розмари не можа да разбере думите, но тонът й беше красноречив. В него имаше потайност, която се предаваше и на нея.

— Желая те.

— Ще бъда в хотела в четири.

Розмари остана на мястото си, спотаила дъх, докато гласовете се отдалечиха. Отначало се бе малко изненадала — беше надникнала в личните им отношения и ги бе видяла естествени, непретенциозни един към друг. Обхвана я вълнение, дълбоко и безименно. Не знаеше дали дочутото я привлича, или отблъсква. Знаеше само, че то дълбоко я развълнува. Когато тръгна обратно към ресторанта, се почувствува страшно самотна, но в същото време и покъртена от страстната изповед на Никол — думите „о, и още как!“ дълго звучаха в съзнанието й. Тепърва й предстоеше да изпитва онова, което бе дочула и доловила, и макар че то беше още далеч от нея, тя го приемаше като нещо естествено — без следа от отвращение, което бе изпитвала при някои любовни сцени в киното.

Макар то да беше още далеч от нея, тя, без да иска, се чувствуваше съучастник и докато обикаляше магазините с Никол, мислеше за уговорената среща много повече, отколкото самата Никол. Гледаше я с нови очи, преценявайки нейната привлекателност. Безспорно тя беше една от най-хубавите жени, които Розмари беше виждала — със своята съсредоточеност, със своята преданост и всеотдайност и с другите неподдаващи се на анализ качества, които Розмари, разсъждавайки със среднобуржоазния ум на майка си, отдаваше на отношението й към парите. Розмари харчеше пари, които сама бе спечелила — тя бе тук, в Европа, защото се бе гмуркала шест пъти във водата през онзи януарски ден, когато имаше температура, и майка й накрая я спря.

С помощта на Никол Розмари купи две рокли, две шапки и четири чифта обувки — всичко това със спечелените от нея пари. Никол правеше покупките си, като четеше един дълъг списък от две страници и вземаше нещата направо от витрините. Всичко, което й харесваше, но не бе подходящо за нея, тя купуваше, за да го подари на някои от приятелите. Купи гердан от цветни мъниста, сгъваеми възглавнички за плаж, изкуствени цветя, мед, едно легло за гости, чанти, шалчета, папагали, миниатюрна кукленска къщичка и три метра от някакъв нов вид плат с цвят на сварени скариди. Купи и дузина бански костюми, един гумен крокодил, малък шах от слонова кост, инкрустиран със злато, големи ленени носни кърпи за Ейб, две велурени якета, едното морскосиньо, а другото златисточервено като есенни листа — купи всичко това не както скъпо платените куртизанки купуват бельо и скъпоценности, с други думи, професионална екипировка и капитал за подсигуряване, а по съвсем различен начин. Никол беше крайният продукт на много труд и находчивост. Заради нея влакове тръгваха от Чикаго и прекосяваха овалния корем на континента до Калифорния; димящи фабрики преработваха чиктли 44 44 чиктли — сгъстен сок на тропическото дърво саподиля; използува се за приготвяне на дъвка. , предавателни ремъци въртяха трансмисия след трансмисия; работници размесваха паста за зъби във въртящи се барабани и вода за уста в медни контейнери; сръчни работнички приготвяха доматени консерви през август и напрегнато се трудеха в евтините магазинчета дори на Бъдни вечери; метиси работеха в кафеените плантации, а мечтателите изобретатели се виждаха принудени да преотстъпват патентите си за нов вид трактори — това бяха хората, плащащи десятък от труда си на Никол, и докато цялата тази система с олюляване крачеше напред, трескава разцъфтяваха явления като начина на пазаруване на Никол, тъй както гори с нездрав блясък лицето на пожарникаря, изправен пред заревото на разгарящия се пожар. Тя илюстрираше съвсем прости закони, съдържащи собствената й обреченост, но ги илюстрираше тъй точно, че имаше красота в това и Розмари изпита желание да й подражава.

Часът беше почти четири. Никол стоеше в един магазин с папагал на рамото и се беше разприказвала — нещо, което рядко се случваше с нея.

— Представете си, ако не се бяхте гмуркали във водата този ден — често си мисля за такива неща. Точно преди войната бяхме в Берлин, бях на дванадесет години, малко по-късно мама почина. Сестра ми щеше да ходи на дворцов бал и в нейната картичка за танците бяха вписани имената на трима принцове, всичко бе уредено от камерхера и тъй нататък. Половин час преди да тръгне, получи болки в дясната страна на корема и температура. Докторът каза, че е апандисит и трябва да се оперира. Но мама си имаше вече планове, така че Бейби отиде на бала и танцува до два часа с торбичка лед, привързана под балната рокля. Оперираха я в седем часа сутринта.