Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Влязохме в къщата. Готвачката каза, че татко, мистър Маркъс и Флайшакър са на верандата, затова останахме в „кожената“ стая. Където и да седнехме, все се хлъзгахме, та накрая аз се настаних върху една кожа на земята, а Стар на малко столче до мен.

— А аз ударих ли го? — попита той.

— Разбира се — излъгах. — И то доста силно.

— Не ми се вярва. — След малко добави: — Не исках да му причиня нищо лошо — само да го изгоня. Предполагам, че той се е уплашил и ме е ударил.

Нямах нищо против да си мисли, че нещата са се развили така.

— Сега му имаш зъб, нали?

— О, не. Бях пиян. — Той се огледа. — Никога досега не съм влизал в тази стая. Кой е вътрешният архитект? Някой от студията ли? Е, ще трябва вече да потеглям — продължи Стар с обичайния си приятен тон. — Искаш ли да отидем да пренощуваме в ранчото на Дъглас Феърбанкс? Сигурен съм, че той ще ти се зарадва много.

Така започнаха двете седмици, през които ни виждаха навсякъде заедно. За Луела беше достатъчна и едната, за да пише в рубриката си, че сме се оженили. 154 154 Тук ръкописът на Ф. С. Фицджералд прекъсва. — Бел. NomaD.

Както е известно, това произведение остава недовършено поради преждевременната смърт на писателя. Според замисъла на Фицджералд (ако се съди по неговите бележки и по сведенията на хора, с които той е обсъждал романа си) по-нататъшното развитие на разказа е следното:

Наскоро след разговора си с Бримър, Стар заминава за Източното крайбрежие. Има опасност заплатите на работещите в студията да бъдат намалени и Стар отива да говори с акционерите — вероятно за да ги предума да направят икономии от другаде. Между него и Брейди от дълго време съществуват разногласия и борбата за надмощие в студията бързо върви към своята кулминация. Не е известно дали по време на това пътуване Стар е постигнал нещо от делова гледна точка и дали наистина целта на пътуването му е делова, но той между другото отива и във Вашингтон (за първи път в живота си) с намерението да разгледа града; предполага се, че авторът е възнамерявал тук да се върне към мотива от първата глава, когато други представители на Холивуд — Сесилия, Уайли Уайт и Мани Шуорц — отиват да разгледат дома на Андрю Джаксън, но не успяват да влязат в къщата, нито дори да я видят много ясно — тоест и в двата случая символично бива показано отношението между филмовата индустрия и американските идеали и традиции. Посред лято е. Вашингтон се задъхва от жега. Стар се разболява от летен грип и ходи из града, зашеметен от температурата и от атмосферната горещина. Той така и не успява да опознае града, както му се е искало.

Когато оздравява и се връща в Холивуд, установява, че Брейди се е възползувал от отсъствието му, за да намали заплатите с петдесет процента. Брейди събрал сценаристите и със сълзи на очи им държал една реч как той и другите административни шефове ще намалят заплатите си, ако сценаристите също се съгласят да бъдат намалени техните. При това положение нямало да се наложи да се намалят заплатите на стенографите и на другите нископлатени служители. Сценаристите се съгласили, но след това се оказало, че Брейди ги е измамил — той се обърнал със същата реч и към стенографите. Стар е отвратен от всичко това и се скарва сериозно с Брейди. Макар и противник на профсъюзите, смятайки, че всеки предприемчив младеж може да се издигне от най-нисшата до най-висшата служба, така както е станало с него самия, Стар е старомоден тип ръководител, който обича да се отнася покровителствено-бащински към своите служители, който би искал да чувствува, че неговите подчинени са доволни и че той и те са в приятелски взаимоотношения. От друга страна, Стар се скарва и с Уайли Уайт, който е започнал да се държи прекалено враждебно с него въпреки факта, че навремето продуцентът е бил твърде толерантен към неговото пиене и груби шеги. Стар е оскърбен, че сценаристът не му отвръща със същата лоялност — а според него в полето на деловите взаимоотношения има място единствено за такъв тип солидарност. Накрая, победен от логиката на събитията, той започва да възприема идеята, предложена и гореща подкрепяна от Брейди, в студията да се създаде профсъюз.

Що се отнася до позицията на Стар в студията, във Вашингтон му е минала мисълта да напусне; но макар че вече му е омръзнало да води тази борба за власт, макар че е болен, нещастен и огорчен, на него не му се иска да се признае за победен пред Брейди. Междувременно той се среща със Сесилия. Веднъж, когато разказва на баща си за вниманието, което й отделя Стар, Сесилия, без да иска, се изпуска пред Брейди, че Стар е влюбен в друга жена. Брейди попада по следите на Катлийн, с която Стар е подновил връзката си, и се опитва да изнуди Стар. Отвратен от цялото семейство Брейди, Стар скъсва със Сесилия. Самият той знае от години — научил го е от медицинската сестра, която се е грижила за съпругата му, — че Брейди има пръст в смъртта на съпруга на една жена, в която той (Брейди) е бил влюбен. Двамата мъже се скарват, като се заплашват един друг, без никой от тях всъщност да има веществени доказателства за обвиненията си.