Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Катлийн му разказа живота си. Отначало седеше до него спокойна и тържествена, но постепенно се разпали, отнесе го със себе си към далечни места, запозна го с хората, които тя бе познавала. Започна историята си неясно. „Един мъж“ беше човекът, когото бе обичала и с когото бе живяла. „Американеца“ беше онзи, който я бе избавил, когато взела да затъва в движещите се пясъци.

— Кой е… Американеца?

О, какво значение имат имената! Не бил важна личност като Стар, нито бил богат. По-рано живял в Лондон, а сега двамата щели да живеят тук. Тя щяла да бъде добра съпруга, пълноценен човек. Той чакал да получи развод — не само заради нея; това именно ги бавело.

— А онзи първият? — попита Стар. — Как се забърка в тази история.

О, в началото връзката им била като дар божи. От шестнадесетгодишна, докато навършила двадесет и една, основният проблем за нея бил ще има ли какво да яде. В деня, когато мащехата й я представила в кралския двор, имали един шилинг, с който да се нахранят, за да не им прилошее от глад. По шест пенса на всяка, но мащехата я наблюдавала как яде, без самата тя да хапне нищо. Няколко месеца по-късно мащехата умряла и тя била готова да се продаде за същия този шилинг, но била прекалено слаба, за да тръгне по улиците. Лондон можел да бъде жесток, много жесток.

Толкова ли си нямала никого?

Имала приятели в Ирландия, които й изпращали масло. Имало един безплатен стол за бедняци, където й давали супа. Имала един чичо, при когото отишла веднъж, и който, щом се нахранила, се опитал да се възползува от нея, но тя не му се дала и му поискала петдесет лири, за да не каже на жена му.

— Не можеше ли да си намериш работа? — попита Стар.

— Работих. Продавах коли. Веднъж продадох една.

— Но не можа ли да си намериш някаква постоянна работа?

— Много е трудно, ти не можеш да си го представиш. Хората остават с впечатлението, че искаш да им вземеш работата. Веднъж, когато се опитвах да се настаня като камериерка в хотел, една жена ме удари.

— Но нали си била представена в кралския двор?

— Това го направи втората ми майка — случайно стана. Аз бях никоя. Баща ми бил убит от английските наказателни отряди 150 150 Английските наказателни отряди — специално обучени военни части, използувани от Англия през 1920–1921 г. за потушаването на ирландското освободително движение. през двадесет и втора, когато съм била дете. Той беше написал една книга, „Последната благословия“. Може би си я чел?

— Аз не чета книги.

— Така бих искала да я откупиш за някой филм. Книгата е малка, но хубава. Още получавам хонорар за нея — десет шилинга годишно.

После срещнала „един мъж“ и двамата пропътували целия свят. Била ходила по всички онези места, за които се разказва във филмите на Стар, била живяла в градове, чиито имена той не бил и чувал. Но мъжът постепенно пропаднал, взел да пие и да спи с прислужниците, а нея се опитвал да пробута на приятелите си. Те всички я убеждавали да не го напуща. Казвали, че тя го била спасила и трябвало да остане при него още, неопределено колко, завинаги. Това бил неин дълг. Тормозели я непоносимо. Точно тогава срещнала Американеца и така най-сетне избягала.

— Трябвало е да избягаш по-рано.

— Как да ти кажа… много беше трудно. — Тя се поколеба, после се реши: — Човекът, от когото избягах, беше крал.

Всякакво негово по-нататъшно желание за нравоучение секна — нищо не можеше да й каже след това. Главата му се завъртя от объркани мисли, включително и някаква отколешна смътна представа, че всички кралски особи са наследствено болни.

— Не беше английският крал — обясни Катлийн. — Моят крал беше безработен, както сам обичаше да казва. В Лондон има много крале. — Изсмя се и после добави почти предизвикателно: — Преди да започне да пие и да буйствува, беше много привлекателен човек.

— На коя държава беше крал?

Тя му каза и Стар си представи образа му по спомените си от старите кинохроники.

— Той беше много образован — продължи Катлийн. — Би могъл да преподава всички възможни предмети. Но не приличаше особено на крал. Далеч по-малко от теб. Никой от тях не прилича.

Този път Стар се засмя.

— Знаеш какво имам предвид. Те всички се чувствуваха демоде. Повечето се опитваха с всички сили да вървят в крак с времето. Непрекъснато ги съветваха да вървят в крак с времето. Сред тях например имаше един синдикалист. Друг пък показваше наляво и надясно вестникарски изрезки за турнир по тенис, на който той бил стигнал до полуфиналите. Аз самата неведнъж съм виждала тези изрезки.