Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— Ама вие тук май въобще не знаете как да четете. Докато разговарят, мъжете се дуелират. Накрая единият пада в кладенец и трябва да го измъкнат с ведро.

Той отново излая и се отпусна в стола си.

— Мистър Боксли, това бихте ли го написали в някоя от вашите книги?

— Какво? Разбира се, че не.

— Ще ви се стори прекалено евтино, нали?

— Нормите на киното са различни — заувърта Боксли.

— Вие ходите ли въобще на кино?

— Не, почти не ходя.

— Защото героите все се бият и падат в кладенци ли?

— Да, и защото лицата им са все напрегнати, а диалогът — невероятно неестествен.

— Оставете сега диалога — каза Стар. — Да предположим, че вашият диалог е по-изящен от този, който могат да напишат двамата ви помощници — нали затова ви поканихме тук. Но нека си представим нещо друго, което не е нито лош диалог, нито скачане в кладенци. Във вашия кабинет има ли печка, която се пали с кибрит?

— Мисля, че има — отговори Боксли напрегнато, — но аз не я използувам.

— Да предположим, че сте в кабинета си. Цял ден сте се дуелирали с някого или сте писали и вече сте прекалено изморен, за да продължите да се дуелирате или да пишете. Седите с вперен нанякъде празен поглед — всекиму се е случвало. В стаята влиза хубавичка стенографка, която сте виждали и преди, и вие я наблюдавате — апатично. Тя не ви вижда, макар че сте съвсем близо до нея. Сваля си ръкавиците, отваря си чантата и изсипва съдържанието й върху масата…

Стар се изправи и хвърли връзката си с ключовете на масата.

— В чантата има две монети от по десет цента и една от пет, както и една кибритена кутия. Тя оставя петцентовата монета на масата, десетцентовите прибира в чантата и отива с черните си ръкавици към печката, отваря я и ги пъха вътре. В кибритената кутия има само една клечка и тя понечва да я запали, като коленичи пред печката. Вие забелязвате, че през прозореца духа силен вятър — но точно в този момент иззвънява телефонът. Момичето вдига слушалката, казва „ало“, слуша, после изговаря бавно: „Никога през живота си не съм имала черни ръкавици.“ Оставя слушалката, отново коленичи пред печката и тъкмо когато драсва клечката, вие съвсем случайно поглеждате встрани и виждате, че в кабинета има още един мъж, който наблюдава всяко движение на девойката…

Стар замълча. Взе ключовете и ги пъхна в джоба си.

— Продължавайте — каза Боксли усмихнато. — Какво става по-нататък?

— Не знам — отговори Стар. — Просто нахвърлих няколко сцени.

Боксли почувствува, че са го хванали натясно.

— Най-обикновена мелодрама — отсече той.

— Не е задължително — каза Стар. — Във всеки случай никой не прави резки движения, не води евтин диалог, нито пък има някакъв определен израз на лицето. Това беше само една лоша сюжетна линия и писател като вас би могъл да я подобри. Но на вас ви беше интересно.

— За какво беше петцентовата монета? — отклони разговора Боксли.

— Не знам — отговори Стар. Изведнъж се засмя. — Да, да, толкова струва филмът.

Двамата невидими съпровождачи сякаш поосвободиха Боксли. Той се отпусна, облегна се в стола си и се засмя.

— За какво, по дяволите, ми плащате? — попита. — Не го разбирам аз това проклето кино.

— Ще го разберете, иначе нямаше да попитате за монетата.

Когато двамата излязоха от кабинета, в приемната чакаше тъмнокос мъж с големи кръгли очи.

— Мистър Боксли, да ви представя мистър Майк ван Дайк — каза Стар. — Какво има, Майк?

— Нищо, само дойдох да видя дали наистина съществуваш.

— Защо не вървиш да работиш? — попита Стар. — Дни наред не съм срещал нищо смешно в заснетия материал.

— Боя се да не си разстроя нервите.

— Трябва да поддържаш форма — каза Стар. — Я ни покажи някои от твоите номера. — Той се обърна към Боксли: — Майк е комик — измисля гегове. Аз съм бил още в пелени, когато той вече е работел тук. Майк, покажи на мистър Боксли двоен мах, хватка, ритник и бягство.

— Тук ли? — попита Майк.

— Тук.

— Няма много място. Аз исках да те попитам за…

— Мястото е достатъчно.

— Добре. — Той се огледа преценяващо. — Някой трябва да ми даде сигнал.

Помощничката на мис Дулън, Кейти, взе една книжна кесия и духна в нея, за да я разтвори.

— Това е класика още от кийстоуновско време 133 133 „Кийстоун“ — американска киностудия, една от най-престижните в историята на киното. Основана е през 1912 г. от Мак Сенет, с помощта на Кесел и Боман. Под ръководството на Сенет в студията „Кийстоун“ се създава един напълно нов комедиен стил, с елементи на водевила, цирка, кинокомедията и пантомимата, и все пак уникален по своята същност. — каза Майк на Боксли. После се обърна към Стар: — той знае ли какво значи класика?