Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— Значи класически номер — обясни Стар. — Джорджи Джесъл 134 134 Джордж Джесъл — американски водевилен актьор и комик, особено популярен през 30-те години. определя речта на Линкълн в Гетисбърг 135 135 Гетисбърг — малък град в Южна Пенсилвания, където през 1863 г. се е разиграла решаващата битка за Гражданската война. Тук има национално гробище, по случай чието откриване на 19 ноември 1863 г. Линкълн е произнесъл една от своите най-прочути речи. като „класика“.

Кейти пъхна отвора на надутата кесия в устата си. Майк застана с гръб към нея.

— Готови! — извика Кейти и сплеска кесията с длани.

Майк мигновено се хвана с две ръце за задника, подскочи във въздуха, плъзна един след друг краката си към пода и оставайки на място, размаха два пъти ръце като криле на птица…

— Двоен мах — обяви Стар.

… после изтича през отворената от разсилния мрежеста врата и изчезна нанякъде покрай прозореца, който гледаше към балкона.

— Мистър Стар — обади се мис Дулън, — мистър Хенсън ви търси по телефона от Ню Йорк.

Десетина минути по-късно той изключи диктографа и мис Дулън влезе в кабинета му. В приемната чака един киноактьор и иска да говори с него, каза мис Дулън.

— Кажете му, че съм излязъл през балкона — посъветва я Стар.

— Добре. Търси ви за четвърти път тази седмица. Изглежда много угрижен.

— Спомена ли за какво ме търси? Не би ли могъл да говори с мистър Брейди?

— Нищо не каза. След малко трябва да влезете в заседание. Отвън са мис Мелъни и мистър Уайт. Мистър Броука е в съседната стая, в кабинета на мистър Райнмънд.

— Кажете на мистър Родригес да влезе. Обяснете му, че имам само няколко минути на разположение.

Когато красивият актьор влезе, Стар остана прав.

— Какво е това, което не може да чака? — попита той с благ тон.

Актьорът изчака да излезе мис Дулън.

— Мънро, аз съм свършен — продума той. — Трябваше да те видя.

— Свършен! — възкликна Стар. — Не чете ли „Варайъти“? Твоят филм се е задържал в „Рокси“, а в Чикаго само миналата седмица е донесъл тридесет и седем хиляди.

— Точно това е най-лошото. Това е трагедията. Получих всичко, каквото исках, но сега то не значи нищо за мен.

— Защо, по-добре ми обясни.

— Всичко между мен и Естер е свършено. Завинаги.

— Спречкване?

— Не, по-лошо, не мога дори да говоря за това. Целият съм зашеметен. Щурам се като луд. Играя ролята си като насън.

— Не съм забелязал — успокои го Стар. — Във вчерашните кадри беше великолепен.

— Наистина ли? Това само показва, че никой нищо не подозира.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че се разделяте с Естер?

— Предполагам, че ще се стигне и дотам. Да, неминуемо ще се стигне.

— Тогава какво има? — попита Стар нетърпеливо. — Да не би да е влязла в стаята ти, без да почука?

— О, не, друга няма. Вината е у мен. Аз съм свършен.

Изведнъж Стар го разбра.

— Откъде знаеш?

— Така е вече от шест седмици.

— Въобразяваш си — каза Стар. — Ходи ли на лекар?

Актьорът кимна.

— Всичко опитах. Даже… един ден в отчаянието си отидох при… при Кларис. Напразно. Край с мене.

За момент Стар изпита дяволитото желание да му каже да отиде да говори с Брейди. Брейди се занимаваше с въпросите на рекламата. Или това беше личен въпрос? Той се извърна за момент, овладя изражението си и отново погледна актьора.

— Ходих при Пат Брейди — каза Родригес, сякаш отгатнал мислите му. — Той ми даде цял куп фалшиви съвети и аз ги изпълних всичките, но нищо не излезе. На вечеря двамата с Естер седим един срещу друг и мен ме е срам да я погледна. Тя се държи много на ниво, но мен ме е срам. Непрекъснато ме е срам. Мисля, че „Дъждовен ден“ докара двадесет и пет хиляди в Демоин и счупи всички рекорди в Сейнт Луис, а в Канзас спечели двадесет и седем хиляди. Получавам купища писма от почитателки, а ето че вечер ме е страх да се прибера вкъщи, страх ме е да си легна.

Стар се почувствува леко потиснат. В началото, когато актьорът влезе в стаята му, възнамеряваше да го покани на едно парти, но сега вече не му се струваше подходящо. Какво ще прави на партито с този товар върху плещите си? Стар го видя във въображението си как се щура, унесен, от гост на гост, с коктейл в ръката си и с мисълта за двадесетте и седем хиляди печалба.

— Затова дойдох при теб, Мънро. Ти винаги намираш изход. Казах си: ще попитам Мънро, дори и да ме посъветва да се самоубия.

От бюрото на Стар се разнесе звън — той включи диктографа и чу гласа на мис Дулън.