Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Става дума за Уелския принц, бъдещия крал на Англия? Едуард VIII, пребивавал в САЩ през 1924 година.

Популярният тип женска красота през 20-те години в САЩ — така наречените „флапър“ (от англ. flapper) — представлява темпераментно инфантилно — еротично същество, което изглежда едновременно невинно и пропаднало; демонстративно изразява циничното си отношение към света, неприкрития си интерес към секса, вкуса към екстравагантната външност — късо подстригана права коса, навити къси чорапи, ярко червило, силен грим. Този идеал за женска красота и поведение лансират звездите на холивудското кино.

Хейуд Браун (1888–1939) — американски критик и журналист, първият председател на създадената в 1920 година гилдия на журналистите.

Популярен в онова време роман от Джеймс Кейбел: (1879–1958). Използвайки сюжети и митологизирани персонажи от средновековната литература, авторът проследява романтичните приключения на главния герой Юрген в търсене нас истинската любов.

Сборник с разкази, донесъл известност на Шъруд Андерсън, в които първично инстинктивните сили и преди всичко сексът се отъждествяват с основните подбуди в човешкото поведение.

Роман от Джоузеф Хъргесхаймър (1880–1954), американски писател, автор на касови романтично — сантиментални произведения.

Роман от английската авторка на развлекателни четива Едит Хол Мъл, донесъл популярност на писателката след главоломния успех на едноименния филм с участието на Рудолф Валентино.

Роман от английския писател Арлийн Майкъл (1895 — 1956), отразяващ цинизма и разочарованието на лондонското висше общество след Първата световна война.

Пиеса от английския драматург Ноел Кауърд за болезнено невротичната връзка между майка и син. Блестяща с остроумието и с изтънчения си стил комедия на морала и нравите във висшето английско общество.

Четвъртата книга от романната поредица на Марсел — Пруст „По следите на изгубеното време“, в която е изобразена порочността на френската аристокрация.

Клара Боу (1905–1965) — холивудска актриса, играла незначителни роли в незначителни филми, но въплъщаваща синтезирания образ на „флапър“. Интимният й живот и поредицата от скандали, свързани с нейното име, стават обект на сензационната преса.

Франклин Пиърс Адамс (1881–1960) — американски журналист, водещ в началото на 20-те години хумористична рубрика в нюйоркския вестник „Уърлд“, посветена на събития от градския живот.

По името на прочутата танцова двойка Върнън и Айрин Касъл — идоли на младежта и символ на танцовата стихия, заляла САЩ в първите десетилетия на нашия век.

Джордж Джийн Нейтън (1882–1958) — драматург и театрален критик, близък приятел на Фицджералд.

Нашумял по това време съдебен процес по предумишленото убийство на Албърт Снайдър от неговата жена и любовника й. След едногодишен престой в затвора „Синг-Синг“ убийците са екзекутирани на електрическия стол.

Ван Бибър — герой от разкази на Ричард Хардинг Дейвис (1864–1916), скучаещ млад безделник, който обича да шокира околните с екстравагантни постъпки.

Става дума за Чарлс Линдбърг, осъществил на 21 май 1927 година първия непрекъснат полет от САЩ до Париж.

Нашумял в 1924 година процес срещу двамата чикагски младежи от заможни семейства Леополд и Леб, убили познато момче. На процеса убийците обясняват действието си като израз на своето презрение и ненавист към света изобщо.

Зайо — студентското прозвище на Едмънд Уилсън (1895–1972) — приятел на Фицджералд от Принстънския университет, оказал силно влияние върху формирането на неговите литературни възгледи. През 30-те години Едмънд Уилсън е един от най-изявените критици и есеисти в САЩ, взема дейно участие в демократично интелектуалните процеси в американската литература. Автор е и на пиеси, разкази, романи. През 1945 година именно Уилсън събира, оформя за печат и издава автобиографичната проза на Фицджералд, публикувана приживе на писателя разпокъсано в различни списания.

Дик Уитингтън (1359–1423) — английски търговец, станал кмет на Лондон в 1398 година; спечелил си голяма популярност сред широките маси с поредица от филантропичния реформи; пословичен герой на фолклорни весели случки.