Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Мисля, че са неморални — отвърна му сериозно Бърнис. — Но разбира се, човек трябва или да развлича хората, или да ги храни, или да ги шокира. — Марджори бе взела последната реплика от Оскар Уайлд. От страна на мъжете тя бе посрещната с лек смях, а от страна на момичетата — със серия бързи втренчени погледи.

След това, все едно че не бе казвала нищо остроумно или важно, Бърнис отново се обърна към Чарли и прошепна доверително в ухото му:

— Бих искала да чуя мнението ви за няколко души. Според мен вие сте голям познавач на човешките характери.

Чарли се развълнува леко и й направи един завоалиран комплимент, като й разля, без да иска, водата.

Два часа по-късно, както си стоеше в редицата на мъжете и гледаше разсеяно танцуващите, като се чудеше къде и с кого бе изчезнала Марджори, Уорън Макинтайър забеляза, че постепенно в съзнанието му се набива един факт, което нямаше нищо общо с мислите му — а именно, че в последните пет минути Бърнис, братовчедката на Марджори, на няколко пъти бе сменила партньорите си. Затвори очи, после ги отвори и я погледна отново. Допреди няколко минути танцуваше с един гостуващ младеж, което беше лесно обяснимо — гостуващите момчета нямаха представа. Но сега беше с друг, а към нея се бе запътил с решителен поглед Чарли Полсън. Странно — Чарли рядко танцуваше с повече от три момичета на вечер.

Уорън искрено се учуди, когато, след като размяната бе направена, освободеният младеж се оказа не някой друг, а самият Дж. Рийс Стодард. Освен това той съвсем не изглеждаше доволен от отърваването. Следващия път, когато Бърнис го наближи, Уорън се вгледа в нея внимателно. Да, тя беше хубава, определено хубава и тази вечер лицето й изглеждаше наистина оживено. На него беше изписано онова изражение, което нито една жена, колкото и добра артистка да е, не може да имитира успешно — видът й беше на момиче, което се чувства чудесно. Хареса му начинът, по който бяха подредени косите й, и се почуди дали блясъкът им се дължеше на брилянтин. Роклята й също беше хубава — тъмночервена, тя подчертаваше черните й очи и руменото й лице. Спомни си, че когато я видя за първи път в града, я беше взел за хубава, преди да бе разбрал, че е тъпа. Колко жалко, че беше тъпа — тъпите момичета бяха непоносими; въпреки всичко обаче определено беше хубава.

Мислите му се върнаха към Марджори. И това нейно изчезване щеше да бъде като всички останали. Когато се появи, щеше да я попита къде е била и тя щеше да му отвърне рязко, че това не е негова работа. Жалко, че беше толкова сигурна в него. Беше спокойна, защото знаеше, че никое друго момиче в града не го интересува; предизвикваше го да се влюби в Дженевив или Робърта.

Уорън въздъхна. Пътят към сърцето на Марджори беше истински лабиринт. Той вдигна поглед. Бърнис отново танцуваше с гостуващия младеж. Почти несъзнателно пристъпи една крачка от мъжката редица към нея, но се поколеба. После си каза, че го прави от снизхождение. Тръгна към нея и неочаквано се сблъска с Дж. Рийс Стодард.

— Извинявай — каза Уорън.

Дж. Рийс обаче не се спря, за да се извини. Той отново отне Бърнис от партньора й.

Същата нощ в един часа Марджори, с ръка върху копчето за лампите в коридора, се обърна, за да види още веднъж искрящия поглед на Бърнис.

— Значи подейства?

— О, Марджори — да! — извика Бърнис.

— Видях, че се забавляваше доста добре.

— Наистина! Единственият ми проблем беше, че към полунощ не ми остана какво да говоря. Трябваше да се повтарям — пред различни мъже, разбира се. Надявам се, че после няма да си разказват думите ми.

— Мъжете не правят това — каза Марджори, като се прозина, — пък и да го правеха, няма значение — даже ще те помислят за още по-остроумна.

Тя щракна ключа на лампите и когато тръгнаха нагоре по стълбите, Бърнис сграбчи перилата с благодарност. За първи път в живота си беше капнала от танцуване.

— Разбираш ли — каза й Марджори, щом стигнаха до втория етаж, — когато един младеж види, че някой те отнема от партньора ти, започва да си мисли, че сигурно има защо. Утре ще измислим нещо ново. Лека нощ.

Докато си разпускаше косата, Бърнис прекара в мислите си цялата вечер. Беше следвала напътствията точно. Даже когато Чарли Полсън дойде за осми път да я отнеме от партньора й, тя се бе престорила на зарадвана, но беше явно и заинтригувана, и поласкана. Не беше говорила за времето, Оу Клер, автомобили или училището си, а бе ограничила разговорите около темите „аз“, „ти“ и „ние“.