Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Така ли смяташ?

— Боже господи, разбира се! Кое съвременно момиче би могло да живее като тези тъпи жени?

— Те са били идеалът на нашите майки.

Марджори се изсмя.

— Да, да — нищо подобно! Освен това нашите майки са си живели много добре, но сега почти нищо не знаят за проблемите на дъщерите си.

Бърнис се изправи в стола си.

— Моля те да не говориш така за майка ми.

Марджори се изсмя отново.

— Мисля, че не съм споменавала името й.

Бърнис усети, че я отклоняват от темата.

— Смяташ ли, че ще се държиш добре с мен?

— Направих всичко, каквото можах. Ти си доста тежък случай.

Клепачите на Бърнис се зачервиха.

— Според мен ти си тежък случай и си егоистка, и не притежаваш никаква женственост.

— О, боже господи! — извика отчаяно Марджори. — Ама че си откачалка! Момичетата като теб са виновни за всички досадни и скучни бракове с всички тези ужасни безсмислици, които минават за женственост. Представям си какъв удар е за един мъж с въображение, когато, след като се ожени за някой вързоп дрехи, за който си е създавал идеали, открие, че жена му е само една слаба, хленчеща и страхлива маса от преструвки!

Устата на Бърнис беше полуотворена.

— Женствената жена! — продължаваше Марджори. — Цялата й младост е изпълнена с критикуване на момичетата като мен, които наистина се забавляват добре.

Марджори повиши глас и долната устна на Бърнис увисна още повече.

— Когато едно грозно момиче хленчи, за него има известни извинения. Ако аз бях безнадеждно грозна, нямаше никога да простя на родителите си, че са ме създали. Но да започваш живота си без ни най-малък недостатък… — Марджори сви в юмрук малката си длан. — Ако си мислиш, че ще ревна с теб, лъжеш се. Върви си или остани, прави каквото щеш. — И като взе писмата, тя излезе от стаята.

Бърнис каза, че я боли глава, и не се появи на обяд. Следобед двете трябваше да ходят на дневно представление, но тъй като главоболът не й минаваше, Марджори трябваше да я извини пред един не много разочарован младеж. Но когато се върна късно следобед, тя завари Бърнис да я чака в спалнята, а върху лицето й бе изписана строга решителност.

— Реших — подхвана направо тя, — че може би си права за тези неща… макар че по всяка вероятност не си. Но ако ми кажеш защо приятелите ти не… не се интересуват от мен, ще видя дали ще мога да направя това, което искаш от мен.

Марджори седеше пред огледалото и си разпускаше косата.

— Наистина ли?

— Да.

— Всичко ли? Ще направиш ли точно това, което ти кажа?

— Ами аз…

— Без „ами“! Ще направиш ли точно това, което ти кажа?

— Ако е разумно.

— Не е разумно! Ти не си за разумни неща.

— Да не искаш да ме караш… да ми препоръчаш…

— Да, всичко. Ако ти кажа да взимаш уроци по бокс, трябва да го направиш. Пиши вкъщи и кажи на майка си, че ще останеш още две седмици.

— Ако ми кажеш…

— Добре, сега ще ти дам няколко примера. Първо, липсва ти лекота в маниерите. Защо? Защото никога не си сигурна във външния си вид. Когато едно момиче чувства, че е идеално облечено и нагласено, може да забрави за тези неща. В това е чарът. Колкото по-голяма част от себе си можеш да си позволиш да забравиш, толкова повече чар ще имаш.

— Не изглеждам ли добре?

— Не. Ти например никога не се грижиш за веждите си. Те са черни и лъскави, но както ги оставяш разрошени, имат ужасен вид. Можеха да бъдат красиви, ако в една десета от времето, през което нищо не вършиш, се грижеше за тях. Трябва да ги сресваш и те ще се оформят.

Бърнис повдигна въпросните вежди.

— Искаш да кажеш, че мъжете обръщат внимание на веждите?

— Да, подсъзнателно. А когато се върнеш вкъщи, трябва да отидеш да ти поизправят зъбите. Това почти не се забелязва, но…

— Но аз си мислех — прекъсна я Бърнис учудено, — че ти мразиш подобни женски придирчивости.

— Мразя придирчивите умове — отвърна Марджори. — Но жената трябва да бъде придирчива спрямо външния си вид. Ако всичко в нея е тип-топ, тя може да говори за Русия, пинг-понг или Обществото на народите и да има успех.

— Друго какво?

— О, това е само началото! Помисли как танцуваш.

— Не танцувам ли добре?

— Не — трябва да се облегнеш на мъжа; да, трябва — едва забележимо. Направи ми впечатление на танците вчера. А ти танцуваш изправена, вместо леко да се приведеш. Сигурно някоя възрастна дама от наблюдаващите ти е казала някога, че така изглеждаш много величествено. Но освен в случаите, когато танцуват с малки момиченца, на мъжете им е много по-трудно така, а важен е именно партньорът.