Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Можеш да избиеш мисълта за Уорън от главата си — каза с леден глас тя.

— Какво? — Бърнис беше направо поразена.

— Можеш да престанеш да се правиш на глупачка заради Уорън Макинтайър. Той пет пари не дава за теб.

В един напрегнат миг двете се гледаха — Марджори с укор, надменно; Бърнис поразена, полуядосана, полууплашена. После пред къщата спряха два автомобила и се чуха два оглушителни клаксона. Двете поеха едновременно дъх, обърнаха се и изтичаха рамо до рамо.

През цялото бридж парти Бърнис безуспешно се опитваше да надвие в себе си надигащото се безпокойство. Беше обидила Марджори — сфинкса на сфинксовете. С най-добрите и невинни намерения на света бе отнела нейна собственост. Изведнъж се почувства ужасно виновна. Играта свърши и когато се събраха в кръг и заговориха за общи неща, бурята постепенно се отприщи. Малкият Отис Ормонд неволно я ускори. Някой го беше попитал:

— Кога ще се върнеш в детската градина, Отис?

— Аз ли? В деня, в който Бърнис се подстриже.

— В такъв случай с образованието ти е свършено — намеси се бързо Марджори. — Това е само номер от нейна страна. Мислех, че си го разбрал.

— Наистина ли? — попита Отис и погледна укорително Бърнис.

Ушите на Бърнис пламнаха, докато се мъчеше да измисли ефектен отговор. Но при тази директна атака въображението й се бе парализирало.

— На този свят има, много номера — продължи Марджори с особено приятен тон. — Мислех, че си достатъчно голям, за да си разбрал тези неща, Отис.

— Ами — каза Отис — може и да е тъй. Гледай ти! Ама че майтап от страна на Бърнис!

— Наистина ли? — прозина се Марджори. — Какво е последното нещо, което е казала?

Никой не знаеше. И наистина — Бърнис, която се занимаваше с ухажора на своята муза, в последно време не беше казвала нищо по-забележително.

— Това наистина ли е било само майтап? — попита Робърта с любопитство.

Бърнис се поколеба. Тя чувстваше, че от нея очакват някаква остроумна реплика, но под внезапно ледения поглед на братовчедка си беше напълно неспособна да измисли нещо.

— Не зная — заусуква го тя.

— Дрън-дрън! — извика Марджори. — Признай си!

Бърнис забеляза, че Уорън беше вдигнал погледа си от мексиканската китара, на която подрънкваше, и я гледаше въпросително.

— О, не зная! — упорито отвърна тя. Страните й горяха.

— Дрън-дрън! — повтори Марджори.

— Хайде, Бърнис — подкани я Отис. — Кажи й нещо на място.

Бърнис отново се огледа — струваше й се, че беше невъзможно да се скрие от погледа на Уорън.

— Късите коси ми харесват — каза бързо тя, сякаш той я беше попитал — и имам намерение да се подстрижа.

— Кога? — попита Марджори.

— Когато и да е.

— Няма по-добър момент от настоящия — предложи Робърта.

Отис скочи на нозе.

— Чудесна идея! — извика той. — Ще си направим лятно увеселение с подстригване. Доколкото си спомням, беше споменала бръснарницата на хотел „Севие“.

В следващия миг всички бяха на крак. Сърцето на Бърнис биеше лудо.

— Какво? — едва изрече тя.

Над всички се издигна гласът на Марджори — съвсем ясен и презрителен:

— Не се безпокойте — тя ще се отметне.

— Хайде, Бърнис! — извика Отис и тръгна към вратата.

Два чифта очи — на Уорън и на Марджори — я гледаха съсредоточено, дръзко, предизвикателно. В следващия миг тя се колебаеше ужасно.

— Добре — каза бързо. — Нямам нищо против.

В последвалите минути, които й се сториха цяла вечност, докато пътуваше към центъра на града до Уорън, а другите ги следваха в колата на Робърта, Бърнис изпитваше всичко онова, което е изпитвала Мария Антоанета в талигата на път за гилотината. Полусъзнателно се чудеше защо не беше извикала, че е станала грешка. Това беше всичко, което можеше да стори, или пък да хване косата си с две ръце, за да я опази от враждебния свят. Но тя не направи нито едното, нито другото. Даже и мисълта за майка й вече не можеше да я възпре. Това беше върховното изпитание за нейната честност, за правото й да се разхожда необезпокоявана в звездните небеса на харесваните момичета.

Уорън се беше умълчал замислено и когато стигнаха до хотела, спря до бордюра и кимна на Бърнис да излезе преди него. От колата на Робърта се изсипа една кикотеща се тълпа и нахлу в бръснарницата, която гледаше с две стъклени витрини към улицата.

Бърнис се спря пред бордюра и погледна надписа „Бръснарница Севие“. Наистина приличаше на гилотина и палачът беше първият бръснар, който, облечен с бяла престилка и пушещ цигара, се бе облегнал нехайно на първия стол. Може би бе разбрал за нея; може би вече от цяла седмица я чакаше, като пушеше вечната си цигара, облегнат на този зловещ, така често споменаван първи стол. Щяха ли да й завържат очите? Не, обаче щяха да обвият бяла кърпа около врата й, за да не пада кръв — глупости, коса — по дрехите й.