Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Дали ако го стиснеше за гърлото и го удушеше, той щеше да запази същото хладнопрезрително изражение, докато лицето му добиваше пурпурноморав цвят?

– Въпросът не е същият днес – тя мина плътно покрай него и влезе вътре. През двете вълнени палта, двата пуловера и двете ризи, докосването беше достатъчно, за да я прониже с ударна вълна от нерви и жега. Кейд се фокусира върху печивата, които хипнотизираха с изобилието и разнообразието си. Мили боже, какъв късмет имаха парижаните. Как успяваха да остават толкова груби и хладни, когато на всеки ъгъл можеха да потънат в подобна обител на хилядолистна златна топлина?

Кошовете бяха отрупани с изпечени до златисто тестени изделия във формата на спирали, полумесеци, кръгове и пухкави четириъгълници, от които намигаха бадеми, пудра захар, стафиди и парченца шоколад. Червени горски плодове се изтягаха върху легла от кадифен бледожълт яйчен крем и златиста коричка, в съвършена овална форма, сякаш създадена, за да легне в дланта ти. Тънки парченца ябълка надзъртаха свенливо през нещо, под което имаше етикет tarte normande. Малки еклери с шоколадова кувертюра се гушеха върху възглавници от по-големи еклери с шоколадова кувертюра, като малки дебели, дегизирани в черно снежни човеци. Дълги фалически еклери с пълнеж от кафе, шоколад и шамфъстък се изтягаха в редици, сякаш излезли от еротичния сън на някоя нимфоманка.

Кейд се намръщи подозрително на Силвен Марки, който стоеше встрани от нея.

Откога бе започнала да вижда фалически символи в добрите малки еклери?

Ако Марки не стоеше там със своята безгранична пренебрежителност, тя щеше да си избере няколко различни кифлички и да им се наслади. Вместо това трябваше да понесе унижението на самоограничаването. Какво да си вземе? Кроасанът беше банален и щеше да я заклейми като туристка. Кифличките с шоколад – можеше да си го яде и в Америка. Кейд погледна крадешком кифличката, която си беше взел той. Croissant aux amandes. Значи, изключено.

Проклета да бъде, ако си вземеше същото.

Не знаеше имената на нито едно от другите изкушения, което означаваше, че отново щеше да изглежда като невежа.

– Ъм... ето това.

Тя посочи, без да гледа, и установи, че пръстът ѝ сочеше деликатна малка тарта, плътно покрита с пресни малини.

Добър избор. И без това трябваше да яде повече плодове в този студ.

– За закуска? – попита Силвен Марки, изумен.

– Попитах ли ви какво да си взема за закуска? – процеди троснато тя. Пекарят я изгледа унищожително. Какво, да не бяха първи приятели? Чудесно. Сега до края на престоя си тук щеше да се пита дали някой не е плюл върху нейните багети и кифлички и дали не са ги изпускали на пода. Може би трябваше да си потърси друг апартамент.

Такъв със завеса около душа.

Някой на няколко района по-далеч от Силвен Марки.

– Американци – каза Силвен Марки с удивление, тръскайки прекрасния водопад от черни къдрици. – Ядете всичко, по всяко време, нали?

В сянката на ръкава си Кейд сви голата си ръка в юмрук, подложена на повторно унижение. Ах, как го мразеше. Слава богу, че беше установила това, преди да е подписала договор с него, който щеше да му позволи да спечели милиони от нейната сляпа идеализация на парижките шоколатиери.

– Какво правите тук? – попита шоколатиерът, очевидно без да обръща внимание на факта, че след вчерашното му поведение двамата нямаха повече за какво да говорят. – Моят магазин отваря доста по-късно. Може би сте дошли да ми откраднете рецептите?

Да не беше чел историята на нейната фамилия? Обвиненията в кражба на рецепти, повдигнати навремето срещу прадядо ѝ, така и не бяха доказани. Главно защото швейцарските фабрики бяха толкова маниакално бдителни по отношение на сигурността, че той така и не беше успял да се докопа до тайните и се беше наложило да изобрети наново шоколадовото колело по трудния начин: с много експерименти, два експлодирали казана и един изгорен до основи хамбар.

– Отивам на среща с Доминик Ришар – отговори спокойно тя, поемайки своята красива малка кошничка с малини от пекаря. – Защо? Вие да не мислите, че сте единственият "най-добър шоколатиер" в Париж?

Той свъси вежди. Този път думите ѝ го засегнаха, нали? Добре. Кейд мина покрай него, излезе от пекарната и закрачи надолу по улицата, напускайки достатъчно бързо, за да може да се наслади на единствената отбелязана точка в днешната схватка. Мислено се потупа по гърба за отбелязания резултат.