Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Дори сега устата ѝ изтръпна при спомена.

– Накрая се наложи да подкупя един от служителите да ми издаде тайните – оплака се дядо ѝ. – Но... – добави с въздишка той. – Така ми се искаше да попадна там лично. Само да стъпя в една от онези швейцарски фабрики. Не с някоя от глупавите туристически обиколки, където не ти позволяват да надникнеш в тайните на занаята, а наистина да попадна вътре. Веднъж почти успях да купя един от дребосъците, но от "Линд" се усетиха и ме обвиниха, че съм простак.

– Да, но...

– А баща ми – твоят прадядо, Кори, миличка – какви неща е преживял той, докато се опитвал да измъкне тайната на млечния шоколад. Дегизиране, подкупи, изнудване – не си чувала от мен думата изнудване, Кейди – внедряване в тила на противника. Славни времена бяха, казвам ти.

– Но това е различно, дядо. Сега аз работя с малки шоколатиери. Предлагам на един от тях сделка на стойност милиони долари.

Тя на практика чу болезненото трепване на дядо ѝ.

– Не, недей да пръскаш милиони насам и натам, сякаш са дребни пари, Кейди. Ех, деца, деца. Винаги ми е било трудно да ви науча да цените парата.

– Дядо! Ти принуди татко да ни позволява да печелим само по десет цента на ден срещу поддържането на изрядна чистота в стаите ни. Карахме така чак до колежа и трябва да ти кажа, че не ни беше лесно.

– Глезла – каза галено дядо ѝ. – Аз пък трябва да ти кажа, че ти и сестра ти имахте само полза от това.

– Не можехме да си позволим да си купим дори закуски, Дядо!

– Трябваше да си носите шоколадчета "Кори" от къщи – заяви неумолимо той. – Моите внучки не могат да си купуват боклуците на "Марс" от автомата в училище.

Кейд завъртя очи. Тя беше опитала всички продукти на "Марс" в определен етап от живота си, но за чисто изследователски цели. Все още изпитваше определен копнеж, когато виждаше пакетчетата с "М& М" в машините за пакетирани закуски и знаеше, че никога нямаше да си позволи да си купи. (Единствения път, когато го беше направила по време на самотна командировка, беше нейната малка тайна.) За цялото си детство не беше изяла повече от дузина бонбончета "М& М". Дори приятелчетата ѝ не можеха да се угощават с шарените бонбонки на детските празненства, защото родителите им се бояха да не я засегнат.

– Казвам само, че заради милионите можеше да се държи малко по-любезно с мен.

– О, не – в гласа на дядо ѝ прозвуча тревога. – Не ти трябва французин да се държи любезно с теб, миличка. Така ще ти открадне душата. Може повече никога да не се съвземеш. Швейцарците не ги бива в тези неща – те могат да се размажат от любезност, а ти изобщо няма да забележиш. Но французите – те са майстори. Захване ли се някой французин да любезничи с теб, може да те накара да скочиш от върха на Айфеловата кула.

Кейд потърка челото си с кокалчетата на пръстите си.

– Аз просто – просто искам да бъда тук , дядо. Разбираш ли? Искам да науча как правят това, което правят. Искам да се впиша в Париж. Искам да имам техните шоколадови изделия.

– О, знам – дядо ѝ въздъхна. – Явно това е фамилен порок, който ще ни изяде главата. Как ми се иска да можех да те разубедя да не пилееш енергията си с тези сноби! Те само ще те огорчат и ще те накарат да се срамуваш от себе си.

– Аз няма да му позволя да ме нарани – излъга Кейд.

– Хмм. Запомни само едно, миличка: французите могат да се надуват колкото си искат, но навремето през 1945 г. американските войници им раздаваха именно нашите шоколади и те бяха благодарни.

Кейд не сдържа усмивката си. Бяха възпроизвели голяма партида от онези военни шоколади от войнишките дажби като част от годишните чествания на Денят "Д" [9] Десантът в Нормандия (известен още като Денят "Д" или операция "Нептун") е военната операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх по време на Втората световна война. Десантът е резултат от дълга подготовка и операции по дезинформация на противника. Началото му е дадено на 6 юни 1944 година. Извършен е на брега на Северна Франция, областта Нормандия. – Б. Пр. и блокчетата не бяха най-вкусното нещо, слизало някога от конвейера – военните бяха настояли да включва твърде много полезни съставки.

– Може би това е източникът на техния снобизъм?

Да не споменаваме източника на манията на дядо ѝ да разработва шоколад със спанак.

Дядо Джак изсумтя.

– Хм, навремето те не бяха толкова надути.

Кейд се опита да изтърпи американската версия за Втората световна война: навремето те не бяха толкова надути, нали ? Но продължаваше да вижда скептичното презрение върху лицето на Силвен Марки и раменете ѝ отново се смъкнаха пораженчески. Някак не ѝ се вярваше да може да почерпи сили от нещо, което се беше случило преди близо седемдесет години, за да превърне презрението в приветливия ентусиазъм, за който си беше мечтала.