Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Над умивалниците висяха четки, шпатули и телове за разбиване. Върху мраморния плот се издигаха голяма електрическа теглилка и огромен миксер. На друг плот отстрани бяха наредени контейнери и купи с всевъзможни големини. Пълни със стафиди, захаросани портокали и захар, те заобикаляха работниците на големия мраморен плот.

При нейното влизане всички вдигнаха глави, но повечето се съсредоточиха отново върху работата си. Само един мъж, който разстилаше ловко шоколад върху мраморния плот, задържа върху Кейд проницателен поглед, наситен с повече власт, а може би и с повече презрение.

Висок и слаб, с черна коса, която падаше на вълни до брадичката му. Беше я затъкнал зад ухото си от едната страна, така че да подчертава изсечените му, правилни черти. Бяла хартиена шапка ограничаваше риска някоя следа от черните му къдрици да попадне в шоколада. Бялата му униформа на майстор сладкар беше белязана от шоколадови пръски. Какъв красавец.

Кейд преглътна, устата ѝ беше пресъхнала. Всичките аромати, работата, осъзнаването, че най-добрият шоколатиер в Париж на живо беше по-привлекателен, отколкото на снимките – всичкото това се завъртя около нея, увличайки я във вихър от растяща възбуда.

Тя беше тук. Изживяваше мечтата си. Това щеше да е толкова забавно. А Силвен Марки беше невероятен.

Може би тя беше свръхвъзбудена. Той не беше чак толкова страхотен, нали? Вярно, изглеждаше секси на снимките и най-вече онзи кадър с ръката му, която бе присъствала в сънищата ѝ нощ след нощ, но Кейд винаги се беше опитвала да го приема с известна доза скептицизъм. Но тук, лично, тя долавяше как от него лъха на енергия и контрол, страст и дисциплина. Това подклаждаше вълнението ѝ, предизвиквайки преувеличена чувствителност. Кейд се чувстваше като разклатена кутийка кока-кола, в която мехурчетата заплашваха да изригнат.

– Бонжур, мосю – каза тя, както я бяха учили френските ѝ учители и уверено пристъпи, за да подаде ръка.

Той на свой ред ѝ подаде лакът, което я отблъсна. Кейт изгледа лакътя, после вдигна поглед към лицето му. Той повдигна вежди едва-едва, колкото да я накара да се почувства ужасно провинциална.

– Hygiene – каза той. – Je travaille le chocolat. Comment puis-je vous aider, мадмоазел Кори? [5] Хигиена. Приготвям шоколад. С какво мога да ви помогна, госпожице Кори? (фр.) – Б. Пр.

Тя си преведе всичко това наум, с растящо вълнение от способностите си, от осъзнаването, че езикът наистина ѝ се отдаваше. Хигиена. Аз правя шоколад. Как мога да ви помогна, госпожице Кори? Той звучеше толкова изискано, от възхищение ѝ се прииска да прегърне гласа му. Вместо това установи, че тромаво докосва лакътя му, пламнала от смущение. Как се здрависваш с лакът, по дяволите?

Изплъзна ѝ се. Той допря опакото на кутрето си до шоколада, който темперираше върху мраморния плот, погълнат в работата си. Без да ѝ отдели дори прашинка от вниманието си.

Това беше абсурдно. Той знаеше коя е тя. Тук не ставаше въпрос за изненадваща визита. Той сигурно си даваше сметка, че тя може да увеличи доходите му с милиони. Как може да не ѝ обръща внимание? И въпреки това той явно я смяташе за по-маловажна от порция шоколад. Кейд събра цялата си смелост, предчувствайки, че някой можеше да постави нейната разклатена кутийка кока-кола във фризера.

– Може ли да поговорим насаме? – попита го тя.

Той сбърчи вежди.

– Това е важно – каза той. Имайки предвид шоколада, а не нея. Нима приемаше присъствието ѝ тук като посещение на професионален турист?

– Интересувам се да намеря метр, който да разработи нова линия шоколадови изделия за нас – изрече спокойно тя. Да видим сега кой е важният, Силвен Марки? Тя беше упражнявала това изречение поне петдесет пъти с учителя си по френски и произнасяйки го сега на глас, тук, и по съответната причина, почувства замайване. – Искаме да пуснем серия луксозни шоколадови изделия и си представяме нещо много елегантно, много парижко, може би с вашето име върху опаковката.

Е, това вече привлече вниманието му, помисли си самодоволно тя, когато мъжът я погледна, а дългата тънка шпатула замръзна върху шоколада. Тя почти можеше да види как евро знаците проблясваха в главата му. Нима току-що беше прибавил няколко нули в края на банковия си баланс?

– Пардон – изрече той много бавно и внимателно. – Искате да поставите моето име върху един от вашите продукти?

Тя кимна, доволна от най-сетне предизвикания ефект. Вълнението ѝ започна да се нагнетява като гейзера Олд Фейтфул [6] Конусовидният гейзер Олд Фейтфул се намира в националния парк Йелоустоун на територията на Уайоминг, САЩ. Името Old Faithful означава Старият верен, отразявайки точността на изригванията му, всяко от които изстрелва между 14 и 32000 литра вода на височина от 30 до 55 метра и трае обикновено между 1.5 и 5 минути. – Б. Пр. Това щеше да бъде нейният подарък за семейството ѝ, тази гурме линия. Тя щеше да отговаря за новата линия, която щеше да включва всички наслаждения на шоколада за ценители, при това с парижки привкус, за които някога беше мечтала.