Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Негодник. Себичен, арогантен негодник.

Боже, обаче правеше добър шоколад. След като беше опитала първия бонбон, Кейд не бе могла да спре.

Дори го беше сънувала тази нощ, плътната копринена текстура на съвършения шоколад упояваше мислите ѝ, деликатните вкусове се увиваха около нея като неуловимите воали на ориенталска танцьорка, примамвайки и увличайки я все по-дълбоко и по-дълбоко в бедата, която се криеше зад завесите в дъното на мистериозна пушалня за опиум...

Тя се изтръгна от съня и скочи от леглото, за да вземе бърз душ.

За съжаление "бързият душ" се превърна в битка с подвижния накрайник във вана на лъвски крака. Кой беше проектирал дизайна на тази баня? Без поставка за главата на душа и без завеса, Кейд в крайна сметка намокри цялата стая и чистите дрехи, които си беше приготвила и внесла в банята. Тя огледа подгизналите стари тапети на цветя и се запита дали това не беше някаква постановка, целяща да я принуди да плати за пребоядисване на апартамента до постигането на нещо по-... семпло. Класическо.

Може би ваната първоначално е била снабдена със завеса, но някой беше потърсил в Гугъл името ѝ, към момента когато тя беше резервирала апартамента, и бе видял в това златна възможност?

Мокри петна украсяваха финия черен пуловер и елегантния черен панталон, когато тя ги облече. Денят още не беше започнал, а тя вече изглеждаше смешно.

Дрехите ти ще изсъхнат, каза си тя. Преди парижаните да те видят. Дай да се заемем с грима. Драматичен, красив, изискан – такъв грим ѝ трябваше. Това беше Париж, в края на краищата. А пък тя беше миловидна млада жена със силен характер. Достатъчно силен, при нормални обстоятелства, за да поеме нейната права, светлокестенява коса, правилни, но обикновени черти, ясни сивосини очи и да накара хората да ги запомнят.

При нормални обстоятелства. При нормални обстоятелства тя се чувстваше напълно уверена в своята способност да се откроява. Практикуваше я отдавна. Но сега тя беше в Париж.

Кейд можеше да владее своя мъничък роден град Кори. Тя можеше да владее значителен дял от световния бизнес. Но не владееше Париж. Поне засега.

Тук тя трябваше да се конкурира с парижаните и с още по-опасните парижанки. Тя трябваше да се откроява на фона на един град, толкова драматичен и романтичен, че от векове омагьосваше безчет възхитени погледи.

Тя стъпи на тротоара сред студения есенен въздух, изпълнена с тревога и опасения за повторение на вчерашния провал. Няколко врати надолу по улицата пекарят беше изнесъл табелка на тротоара и уханието на прясно изпечени сладкиши достигна до нея на крилете на ноемврийския вятър. Иначе улицата беше притихнала, ранно утро в мрачен сив ден. Кейд разполагаше с цял час за разходка в Париж преди срещата с втория най-добър шоколатиер в града.

Може би дори най-добрият. Силвен Марки може би беше извадил късмет в деня, когато кметът на Париж му беше присъдил наградата за най-добър шоколатиер в Париж. Какво ли изобщо разбираше кметът на Париж?

Кейд се озова пред пекарната точно когато някакъв мъж с увита в книжна кесия кифличка в ръката понечи да излезе отвътре. Очите ѝ срещнаха погледа на Силвен Марки и тя замръзна на място.

Точно в този момент поетично настроеният вятър подхвана червения ѝ шал и издуха кичур коса върху устните ѝ. Кичурът залепна върху блестящия бледорозов гланц, с който бе завършила макиажа си преди броени минути, в опит да не изостава от красивите парижанки.

Кичурът се фиксира като залепен с моментно лепило. Кейд се опита да го отметне с облечената си в ръкавица ръка. Гланцът полепна по ръкавицата ѝ, но косата остана върху устата ѝ и дори успя да влезе между зъбите ѝ. Тя свали ръкавицата от агнешка напа, отстрани кичура с голите си пръсти, под хладния недоумяващ поглед на Силвен Марки. Безупречно елегантен. Съвършен и готов да се впусне с цялата страст, заключена в тази обвивка от елегантна студенина, в богатия свят, до който отказваше да я допусне. Той щеше да твори в сърцето на шоколада цял ден, а тя щеше да кръстосва тротоарите, опитвайки се да намери някого, който да ѝ позволи да направи същото.

Тя също можеше да го изключи от своя свят, ако пожелаеше. Светът на богатството и властта.

Само че беше трудно да изключиш някого, който не се стремеше да влезе там. Тя можеше, но някак не си струваше.

– Отговорът остава същият днес – каза ѝ той, правейки крачка назад и навътре, за да я пусне да влезе в пекарната.