Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Досега. Сега тя беше тук, затворена точно над шоколатерията на един кръгъл негодник.

Все още можеше да отиде в хотел, помисли си Кейд. Но тогава какъв беше смисълът от присъствието ѝ тук, ако отидеше на хотел както при всичките си бизнес пътувания?

Тя погледна към кесията с шоколадови бонбони върху леглото. Не, каза си твърдо Кейд. И погледна намръщено табелката с надпис "Силвен Марки" на улицата отсреща.

Ароматът на шоколад от кутиите достигна до ноздрите ѝ. Нейният роден град постоянно миришеше на шоколад. Но не на такъв шоколад. Не и това изключително качество, творение на въображението и ръцете на един-единствен човек.

Може би щеше да опита само един. За да се убеди колко го надценяваха.

В устата ѝ се разля вкус, чист като грях, и цялото ѝ тяло откликна, разтапяйки се, а Кейд опря безпомощно чело до прозореца, опитвайки се да запази устата си смръщена.

Което беше трудно, предвид разтопения шоколад.

Той беше възхитителен.

Колко жалко, че беше такъв негодник.

Тя беше gonflee [7] Надута (фр.) – Б. Пр. , помисли си Силвен, свивайки презрително устни, като събра шоколада и го върна в съда на водна баня, за да го подгрее отново. Completement gonflee [8] Напълно надута (фр.) – Б. Пр. . Всъщност нейното самомнение беше толкова раздуто, че си плачеше за едно боцване с карфица. Той се надяваше, че начинът, по който я беше изгледал, беше изпълнил ролята на тази карфица. През юношеството си той беше упражнявал този поглед, който умееше да пука надутото его. В страната му това изкуство се практикуваше от векове.

Силвен изля една трета от забъркания шоколад върху студения мрамор, прокара дългата, гъвкава шпатула отдолу, за да го обере, сгъна го на две и го заглади отново, темперирайки го умело. Подразни се, че трябваше да повтаря този етап. Не му беше привично да допуска някакво дребно разсейване, като някаква арогантна милиардерка например да го кара да обърква стъпките в шоколада.

Съвсем безпричинно, докато заглаждаше шоколада, той си представи рамото на днешната посетителка, разсъблечено от палтото и кашмирения пуловер и неговата ръка да го поглажда отгоре, темперирайки го умело.

Той се изчерви леко. Навремето се изчервяваше до пурпурно, когато като юноша в най-неподходящи моменти започна да си представя жените разсъблечени. Някои спомени за подобни изчервявания, докато разговаряше с определени учителки или красиви приятелки, го изпълваха със срам и ужас до ден днешен. Но сега той беше приел начина, по който работеше умът му. Изглежда, че умовете на повечето мъже работеха по същия начин.

Странно и много жалко, че женските умове не функционираха по този начин – тангенциално сексуално и в същото време праволинейно.

Например неговата американска посетителка вероятно не си го беше представяла гол. Беше си представяла само как купува цялото дело на живота му и всичко постигнато, така сякаш бяха чифт красиви обувки от витрината на някой магазин, и тя можеше да ги отнесе у дома като сувенир от екскурзията в Париж.

Приливът на ярост го накара да заскърца със зъби.

На какво въобще учеха хората в тази страна?

– Казах ти, че това е варварска страна – заяви по телефона дядото на Кейд, Джеймс Кори, по-известен като дядо Джак. – Нали съм ти разправял как навремето се опитах да постъпя на работа в "Линд", за да разбера как правят онези малките топчета? Дори не ме взеха на работа. Аз, който управлявах най-голямата фабрика за шоколад в Америка – не че им казах това, разбира се; платих на някакво местно момче, което ми помогна да си измисля добра автобиография – и дори не ме взеха да пека парченцата натрошено какао. Швейцарски сноби – процеди той с наслада, ненавистта към швейцарците се беше превърнала в неговото любимо хоби.

– Помня – каза Кейд. Бяха отпразнували осемдесетия рожден ден на дядо ѝ преди две години, с огромно празненство, което се беше превърнало в едномесечна кръстоска между фестивал на шоколада и регионален панаир в тяхното градче Кори. На 82 той беше все така силен, но беше започнал да се повтаря в историите си. А баща ѝ беше отделил цял ъгъл във фабриката на експериментите със странни вкусове, в които дядо Джак се беше впуснал отскоро. Последното хрумване преди заминаването на Кейд беше опитът му да комбинира спанак с шоколад. Благодарение на особеното чувство за хумор на работниците във фабриката, никой не я беше предупредил за експеримента, когато бе дошла да търси стареца и ѝ се беше наложило да опита мострата.