Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд си пое дъх, черпейки смелост от ароматите и гледките. Обзе я главозамайващо вълнение, както и страх, в особен контрапункт, сякаш се канеше да излезе чисто гола на сцена пред многобройна публика. Не трябваше да се чувства по този начин. Шоколадът беше нейният бизнес, нейното наследство. Баща ѝ обичаше да се шегува, че във вените ѝ тече шоколад. Значителна част от световната икономика действително се движеше от шоколада, който нейното семейство произвеждаше. Тя можеше да предложи на Силвен Марки една невероятна възможност.

И все пак страхът я беше стиснал за гърлото и ѝ пречеше да преглътне. Кейд продължаваше да си представя най-известното блокче на фирмата, млечен шоколад в обвивка от станиол и хартия и щамповано с нейното фамилно име – трийсет и три цента на промоция в Уолмарт. Тези шоколадчета от по 33 цента бяха влели толкова пари в банковите сметки на семейството ѝ, колкото човек трудно можеше да си представи. Определено повече, отколкото той можеше да си представи. И все пак душата ѝ леденееше при мисълта да извади шоколадчето от чантата си и да го покаже насред тази обстановка.

– Бонжур – каза тя на най-близкия продавач и вълнението отново нахлу в главата ѝ, прогонвайки всякаква друга мисъл. Тя го беше направила. Беше изрекла първата си дума на френски, обръщайки се към истински парижанин, преследвайки целта си. Кейд учеше испански и френски откакто се помнеше, за да общува свободно, когато посещаваше какаовите плантации.

През последната година тя дори беше ходила на уроци при чистокръвни французи, за да се доближи до своята мисия, по един час на ден и домашно всяка вечер, фокусирана върху думите, които бе дошла да изговори днес тук – мостри, маркетинг, продуктови линии. И шоколад.

И сега, накрая, тя беше тук. Говореше. Готвеше се да постави черешката на тортата на цялата нова линия, която планираше за компанията. Черешката на тортата... сигурно можеха да измислят нещо с La Cerise като един от продуктите в новата линия...

– Je m'appelle Кейд Кори [4] Казвам се Кейд Кори (фр.) – Б. Пр. Ще взема по пет мостри от всички артикули, в пет отделни кутии, моля – само една от тези кутии беше за нея. Другите щеше да изпрати в централния офис на шоколадовите заводи "Кори" в Кори, щата Мериленд. – И докато вие ги опаковате, аз имам уговорена среща със Силвен Марки.

Френският ѝ се лееше толкова красиво, че тя не можа да сдържи една тънка усмивка на гордост. Изплъзна ѝ се, наред със съвсем леко заекване. Домашните задания и уроците си бяха стрували.

– Да, мадам – отговори на английски безупречно облеченият млад мъж, хладен и прецизен като убождане с карфица.

Кейд премигна, сапуненият мехур на щастието ѝ се спаружи, унизен от една-единствена дума на нейния роден език.

– Мосю Марки е при шоколада, мадам – каза той, все така на английски, карайки я да стисне зъби. Нейният френски беше много по-добър от неговия английски, много благодаря. Или мерси.

Млада жена се зае да пълни кутиите с шоколадовите бонбони за Кейд, докато превзетият мъж я поведе към вратата в дъното на магазина.

Тя пристъпи в магическия свят на шоколатиерната и почти успя да забрави английската плесница, понесена от оживелия сапунен мехур на щастието. В единия ъгъл строен мъж с очила и фините черти на поет или маниак заливаше формите с препълнени черпаци бял шоколад. В другия край жена с прибрана под хартиена шапчица коса декорираше с четка за рисуване дузина шоколадови сови. Две други жени пълнеха кутии с малки шоколадови бонбони. Други опъваха листове изящно изрисувано фолио върху дузини шоколадови бонбони и ги приглаждаха внимателно, за да пренесат декорацията от фолиото върху бонбона.

На централната маса от розов мрамор един мъж бъркаше енергично нещо в тежък съд на водна баня, вдигайки във въздуха облак от фина бяла пудра. Срещу него друг слаб мъж с обрамчено от елегантна тънка брада лице изстискваше шоколад от сладкарски шприц във форма със стърчащи клечки за близалки. Брачната му халка проблесна, уловила лъч светлина от прозореца.

Всъщност всички бяха стройни. Странно за хора, които по цял ден работеха с шоколад. Само един мъж, висок и снажен, можеше да се похвали с корем, при това несъмнено беше горд и щастлив от теглото си. Всички бяха облечени в бяло и носеха хартиени шапки, всяка различен модел според функциите и ролята на сладкаря.

Това беше свят със строга йерархия с ясно дефинирани граници.