Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Може ли да разговарям с... – тя замълча, осъзнавайки, че френският я поставяше пред много смущаващ избор. Можеше да го заговори на вие, съвсем официално и професионално, или на ти, внезапно превключвайки на интимна вълна, което би било равносилно на това да се съблече гола пред всички наоколо. По дяволите местоименията. Тя се престори, че беше начинаеща във френския и просто беше пропуснала да ги използва.

– Може ли да разговаряме насаме за момент?

С известно закъснение Кейд осъзна, че беше задала почти същия въпрос като първия път, когато я бяха изгонили от тази лаборатория. Ако сега той вдигнеше вежди в знак за отказ и кажеше "Зает съм с нещо важно", тя можеше да подпали цялото съдържание на тази тетрадка. Всъщност къде държеше той тази тетрадка, когато не я преглеждаше? Тя беше претърсила цялата работилница в търсене на тефтера с рецептите.

– Биен сюр – каза той. – Може ли да слушам?

Кейд се наежи, прииска ѝ се да държеше в ръката си камшик за езда, с който да потупа бедрото си заплашително или нещо такова. Той я беше спипал натясно в основополагащия избор между ти и вие, а сега ѝ се присмиваше. Кейд забеляза, че той умело беше избягнал личното обръщение.

Снощи той ѝ беше говорил на ти. Тя не можеше да си спомни какво обръщение беше използвала тя самата.

– Оттук, мадмоазел Кори – Силвен я хвана за лакътя. През палтото и пуловера я прониза искра електричество. – Едва ли сте влизали в кабинета ми досега – добави той с известна ирония, тъй като и двамата знаеха, че тя беше прониквала там няколко нощи подред. И отново беше минал на вие.

Тя преглътна горчивия хап.

Силвен я вкара в кабинета си и затвори вратата. Пусна я, облегна се на бюрото си и ѝ се усмихна.

– Бонжур.

Той свали хартиената шапка и я остави върху бюрото, а черните къдрици се спуснаха да милват немирно скулите и брадичката му.

Снощи тя дори не беше докоснала косата му. Всичко се беше случило толкова бързо. Сега пръстите ѝ зашаваха, съжалявайки за изгубената възможност да открият дали къдриците му бяха толкова меки, колкото изглеждаха. И все пак, ако тя просто смъкнеше ръкавиците си, сигурно можеше да зарови ръце в косата му и...

– Трябва да ти обясня някои основни неща за изнудването каза тя през зъби. – Ако искаш да изнудваш някого с някоя негова тайна, не бива да биеш преди това камбаната за тази тайна пред целия свят.

Неговият поглед се плъзгаше по червеното палто. Настъпи моментно забавяне, преди той да установи, че тя беше замълчала.

Той отново погледна лицето ѝ.

– Какво?

– Ако искаш да изнудваш някого с нещо, трябва да запазиш въпросното нещо в тайна.

Той се взираше в гърдите ѝ, сякаш се опитваше да пробие с поглед дебелото палто.

– Извинявай, какво искаш да кажеш?

– Ти въобще слушаш ли ме?

– Опитвам се – призна той. Едното ъгълче на устата му подскочи нагоре. – Но снощи почти не съм спал. И постоянно мисля за причината.

Слава богу, че носеше палто. Така поне той нямаше да види очертанията на втвърдените ѝ зърна или стягането на бедрата ѝ.

– Ти каза, струва ми се, че смяташ да ме изнудваш. Разчитах на това!

Извивката на устните му се задълбочи. Очите му потъмняха.

– Значи идеята ти харесва? Отново ли носиш пижама под това палто, или нещо друго...

Той се овладя и се опита да се съсредоточи.

Кейд отбеляза, че отново беше преминал на ти. Да я побърка ли се опитваше? С него тя губеше представа къде се намираха отношенията им.

Е, играта се играе от двама. Тук никой не приемаше сериозно нейните старания да говори на френски. Така че ѝ беше простено да смесва ти и вие в едно изречение и да се преструва, че го беше направила напълно невинно.

– Харесваше ми много повече, отколкото да ме наричат крадла на страниците на "Ню Йорк Таймс". Може би трябваше да помислиш за това, преди да се раздрънкаш.

Веждите му отскочиха високо.

– Мислиш, че аз съм им казал? Ти за идиот ли ме смяташ?

– Ти отказа договор за милиони, а след това реши да ме изнудваш. Все още не мога да преценя качеството на интелекта ти.

Силвен Марки присви очи.

– Аз не съм най-добрият шоколатиер в Париж по рождение, така че сигурно имам все някакъв мозък в главата. Доколкото ми е известно, ти си собственичка на шоколадови фабрики "Кори" по рождение, нали?

Това беше едновременно вбесяващо и жестоко. Такова беше хорското мнение за нея, че беше наследила милиарди и че тези наследени милиарди я лишаваха от всякакви лични качества. Но Кейд си беше скъсала задника от работа в "Кори" и в действителност това нейно право по рождение беше колкото благословия, толкова и проклятие. Семейният бизнес бе станал смисълът на живота ѝ още от момента, когато присъствието ѝ в корема на майка ѝ беше започнало да предизвиква пристъпи на гадене от мириса на какао.