Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Последното твърдение не беше съвсем вярно, помисли си Силвен, като изпусна нишката на статията и се потопи в усещането за тялото на Кейд Кори до неговото, припомняйки си как беше вдигнала глава и го беше погледнала, когато я снима в лабораторията.

В момента сигурно са ѝ запалили телефона, помисли си той. Върху лицето му се изписа нещо средно между лукава усмивка и тревожно вдигнати вежди, докато той се опитваше да ги представи реакцията ѝ, когато видеше тази статия.

Безспорно най-силно го тревожеше опасението, че тя би могла да прекъсне среднощните си набези в неговата лаборатория, за да краде шоколад. Всъщност той вече се опасяваше от подобно развитие на събитията. Ами ако случилото се снощи се окажеше еднократна история, която повече никога нямаше да се повтори?

Онова, което двама човека можеха да направят в тъмното, без да говорят, можеше повече никога да не се повтори и дори да остане заровено в забвение и мълчание. Силвен беше научил този урок в дните на младостта си.

Той ѝ беше дал повече шансове, отколкото би искал, повече шансове, отколкото дължеше на една фантазия, уловена и неговите селения. Снощи бе чакал по-дълго, отколкото му беше възможно да издържи, за да се убеди, че тя няма да се отдръпне или да размисли.

Но тя не се беше поколебала нито веднъж. Нито веднъж.

А това означаваше... днес това не означаваше абсолютно нищо. Фантазията беше неуловима като пеперуда. Лесно можеш да се увлечеш от копнеж по нея и да я смачкаш по невнимание. Усмивката върху устните му замръзна в печална черта.

Сa, alors... са serait vraiment con. Това щеше да бъде много, много неприятно.

Той беше постъпил глупаво. Познаваше всички тънкости в темперирането на шоколада; знаеше как трябваше да я милва и докосва след това, да я върне към обичайната ѝ температура и нормалния ѝ живот. А той беше пренебрегнал този етап. Прекалено погълнат от собственото си изживяване, разтърсен до дъно, сякаш беше потъркал някое шишенце с ванилов екстракт, и от него беше изскочил сукуб [32] Женски демон, който се съвкупява с мъже. Думата произлиза от латентното succumbere – "лежащ отдолу". Според юдейската и християнската митологии, сукубите се хранят с жизнената енергия на спящите мъже, с които се съвкупяват. Легендите гласят, че когато сукуб преспи с мъж, мъжът няма спомен за това и може да приеме събитието като сън. – Б. Пр. .

Чак когато тя се беше измъкнала изпод него и беше започнала да се облича в неловко мълчание, той се бе сетил да замаже положението, предлагайки да ѝ приготви горещ шоколад.

Беше дал най-доброто от себе си, за да компенсира нехайството си. Беше пресметнал всяко движение и дума от този момент нататък, за да я примами обратно в топлината на прегръдките си. Беше измръзнал до кости, но беше приготвил напитката гол до кръста. Но ако гледката на голото му тяло я беше изпълнила с нова страст, тя с нищо не се бе издала.

Така че Силвен не знаеше дали с чашата горещ шоколад беше успял да постигне... нещо.

Никога не можеше да бъде сигурен какво мислят жените. Те сякаш имаха някакъв инстинкт да се разбягват в най-невероятни посоки, да превъртат, да подивяват само защото са правили секс. Човек би помислил, че сексът би трябвало да ги тласне в противоположната посока – в блаженото усещане за покой и хармония, но не. С жените трябваше да си постоянно нащрек, а Силвен беше проявил небрежност.

Част от неговите усилия да превърне тази нощ в бъдеще очевидно не бяха сработили. Беше си помислил, че фантазията за сексуално изнудване щеше да се понрави на жена, която проникваше тайно в неговата лаборатория, облечена в черна кожа, и нарочно се оставяше да я хванат, но тя явно се ядоса. Дори сега той чуваше звънтенето на празната чаша върху мраморния плот, категорично като спускане на резе.

Ако я беше загубил, за което щеше да бъде виновен сами той... това щеше да бъде много, много жалко.

Телефонът му иззвъня.

Телефонът ѝ не спираше да бръмчи и да я влудява като преследване на разгневена пчела, докато накрая я измъкна от съня. Беше такъв щастлив, безпаметен сън.

Тя погледна екранчето, видя количеството пропуснати по- виквания от баща ѝ, дядо ѝ и дори от Джейми, после потърка лицето си и пренасочи съобщенията към имейла си.

Кутията за входяща поща преливаше, като теглеше едно след друго известия от Гугъл. Мили боже. Какво беше направил този път Силвен Марки, за да привлече толкова много внимание.

Тя погледна първото, сбита извадка от уебсайта на "Ню Йорк Таймс" и вместо да види името на Силвен, откри своето собствено име и думата крадла.