Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Усещането за преобръщане в стомаха ѝ беше толкова мощно и неочаквано, че тя за малко не повърна, както беше в леглото.

Телефонът ѝ продължаваше да бръмчи като полудял пчелен кошер.

Тя стана, влезе в банята и остана надвесена над тоалетната чиния дълго време, докато не се увери, че нямаше да повърне остатъците от снощния горещ шоколад. После се върна в стаята и прочете основните статии. След това се върна в банята и се надвеси отново над тоалетната, където постоя още известно време. Накрая излезе, отвори новия лаптоп, който си беше купила вчера следобед и прекара двайсет минути в опити да инсталира и включи скайп, преди най-накрая да се изправи пред неизбежното.

Баща ѝ, небръснат и с разрошена от сън посивяла коса, още сънен и триещ с юмруци сините си очи, каза почти заеквайки:

– Аз просто... не мога... ума ли си си изгубила, Кейд? Защо? Имаме си хора за тази работа.

– Не биваше да допускаш да те заловят – изтъкна дядо ѝ иззад рамото на баща ѝ. Той беше по-слаб от набития си син, сбръчкан, побелял и трескаво бодър, сякаш беше буден от часове, което вероятно беше точно така. Той спеше само по няколко часа на нощ. Сините му очи бяха по-светли от очите на Кейд или на баща ѝ Мак, избелели с възрастта, но все още излъчваха абсолютна увереност във всяка негова дума, заедно с характерния присмех към върховете, спадовете и обратите на живота. – Казах ти да не се поставяш в положение, където могат да те надушат.

– Кога се връщаш? – попита баща ѝ.

Тя се намръщи и загриза нокътя на палеца си.

– Не знам. Ще остана още известно време.

Неловко мълчание. В забавения образ върху екрана, баща и продължаваше да седи неподвижно и да я гледа.

– Защо ? Какви други главоболия се надяваш да ни създадеш там? Кейд, тук ми звънят от "Уолстрийт Джърнъл". Преди малко направих дарения в политическите централи, в случай че се наложи да те измъкваме от някой френски затвор. Ти не си Джейми!

Да, а всъщност Джейми винаги успява да прави каквото си искаше, във всяка точка от света, където поискаше. На протестите за срещите на Г-8, обгазена със сълзотворен газ и на първата страница на вестниците като муза на борбата с капитализма, обикаляше света с раница на гърба, докато Кейд от ученичка работеше във фамилния бизнес. Джейми дори беше успяла да изостави бизнеса въобще и да последва сърцето си, а баща ѝ и Кейд изпълняваха послушно желанията ѝ, финансирайки нейните акции в подкрепа на работниците в какаовите плантации и какво ли още не. Кейд си мислеше с горчивина, че ако дори само веднъж като тийнейджърка бе оглавила протеста срещу Световната търговска организация, сега тя също можеше да е волна и свободна. Свободна да преследва мечтите си. Да, а Джейми може би щеше да поеме бремето на шоколадови фабрики "Кори" и да се оплаква как по-голямата ѝ сестра ѝ беше стоварила цялата отговорност.

– Слушай, французите сигурно няма да се главоблъскат, за да те екстрадират за проникване с взлом, така че ако се прибереш, преди да са ти издали заповед за арест, може да се измъкнеш суха и да отървеш затвора – притече ѝ се на помощ дядо ѝ.

– Все още не съм получила онова, за което дойдох – настоя упорито тя.

– Аз също все още не съм намерил начин да комбинирам шоколада със спанак – отбеляза дядо ѝ. – Някои неща просто не се получават.

Тя изгледа свирепо екрана. Дядо ѝ беше такава фурнаджийска лопата. До гръмването на скандала с името "Кори", той я беше подкрепял безрезервно.

– Да, но ти продължаваш да опитваш и прадядо е продължил да се домогва до млечния шоколад, дори след като е подпалил и изгорил фермата до основи с експериментите си.

Изведнъж споменът за този исторически инцидент ѝ подейства окуражаващо. Колкото и да ѝ се сърдеха баща и дядо ѝ, семейството на прадядо ѝ беше имало повече основания да се оплаква от него, когато беше изгорил дома им заради някак ва чудата мечта. А виж къде бяха сега, благодарение на този експеримент.

Благодарение на нея сега всички зависеха... от милостта или прищевките на един френски шоколатиер.

– Искам да изясня това положение – прозвуча гласът на Маргьорит, майката на Силвен, която се обаждаше от Прованс, където Силвен беше купил къща на родителите си след тяхното пенсиониране.

Ама че късмет. Беше си помислил, че му се обаждат от "Монд".

– Някаква разглезена, богата собственица на "Кори Шоколад" организира среднощни набези в магазина ти, за да краде от теб? – Маргьорит говореше с красиво модулиран глас, както винаги, но яростта ѝ вибрираше на такава честота, че ушите на Силвен писнаха.