Лора Флоран - Шоколадово докосване

– Вече платих на химици, за да направят шоколад със спанак – Джеймс Кори скръсти ръце. – И те не успяха – растящото раздразнение на стареца успокои Дом. – Нямам високо мнение за хората, които твърдят, че могат да направят нещо невъзможно само ако благоволят да се захванат с него.

Дом го погледна скептично.

– Повярвайте ми, в списъка с невъзможни неща, върху които работя в момента, спанакът не присъства дори в края на първата страница. Но дори да не беше така, не виждам защо трябва да се захващам с всяка невъзможна идея, която се появи във вашия ум.

– А какви са другите невъзможни неща? – попита лукаво старецът.

– Не е ваша работа – да бъде нейното слънце. Да бъде идеалният за нея.

– Струват ли повече от двайсет милиона долара? – сините очи заблестяха.

– Да, по дяволите. Но ако искате да ми платите двайсет милиона долара, за да ви приготвя смес от спанак и шоколад, наемам се – едва ли щеше да му отнеме повече от един или два часа и щеше да е les doigts dans le nez [40] Лесна работа, буквално да си бъркаш в носа (фр.). – Б. пр. в сравнение с другите му задачи, фасулска работа. На Джейми сигурно щеше да ѝ хареса да го гледа. – Но не искам да поставяте моето име отгоре.

Джеймс Кори вдигна вежди.

– Двайсет милиона долара без правото да използвам твоето име? Ти май се мислиш за голяма работа.

– Вие започнахте да наддавате – какво трябваше да направи Дом сега, да се пазари, докато му измъкне парите, които наистина струваше ли? Богаташите бяха много странни хора.

– Ами ако поискам нещо друго в замяна на тези двайсет милиона? – в очите на стареца се появи особен блясък, като при сатаната, който изкушавал Иисус в пустинята. – Ами ако те помоля да съблазниш внучката ми и да я отмъкнеш от Силвен Марки?

Доминик го изгледа изпитателно и се усмихна. Още един, който ненавиждаше Силвен. Стана му приятно при мисълта с какво чудесно семейство се сродяваше неговият съперник.

– Е, за съжаление, аз не мога да ви помогна, но идеята е чудесна. Желая ви късмет в начинанието – а късмет щеше да му трябва, имайки предвид стоманената хватка на Кейд.

– Защо не можеш да ми помогнеш? – насмешлив поглед. – Не можеш да се справиш ли?

Този старец започваше да го вбесява.

– Струва ми се, че ме бъркате с някой друг. Аз съм Доминик Ришар, а не проститутка. Аз работя с шоколад. И си имам приятелка – Дом остана без въздух при тези думи. Приятелката предполагаше нещо постоянно, стабилно. Не жена, която можеше да изчезне в следващия миг. – А вашите двайсет милиона не могат да купят нито едно от тези неща.

Джеймс Кори сложи ръка върху един от мраморните плотове със самочувствието на владетел и се вгледа внимателно в Доминик, който каза язвително:

– Сигурно е адски гадно да нямаш нищо по-ценно от парите.

– О, аз имам две неща, които са по-ценни от парите – отвърна старецът. – Две или три. Но обичам да проверявам нещата. Наистина е гадно, когато някой се отнася с моето съкровище като с боклук.

– Някога мислила ли си да се задомиш? – попита дядо Джак.

Джейми подскочи, макар че току-що беше излязла от седмичната процедура по физиотерапия и дори кожата ѝ беше изтощена. Те седяха в свръхлуксозния Отел дю Леуке до Елисейския дворец и похапваха произведения на шеф Люк Лероа, сервирани само в удостоения с три звезди на Мишлен [41] Звездите на справочника "Мишлен" са признание за висша кухня. Три звезди са белег за изключителност на заведението. – Б. р. ресторант на хотела. Сладкишът се топеше като сладолед върху езика на Джейми. Тя предпочиташе да седи в салона на Доминик, но не смееше да заведе дядо си там. Затова седяха в другия край на Париж, ядяха десерти, в които ледът целуваше огъня и от това се раждаше пролетта. И които струваха над петдесет евро единият, цена, която нямаше да натежи повече от перце върху бюджета на дядо ѝ, но го накара да направи възмутена физиономия.

– Да се задомя?

– Да! Нали знаеш, да се омъжиш, да имаш деца, да спреш да тичаш по целия свят.

Джейми го изгледа възмутено. Баща ѝ и дядо ѝ се държаха с всички мъже, дръзнали да доближат Джейми и Кейд, така, сякаш трябваше да бъдат проверени за краста.

– Виж сестра ти – каза дядо Джак, сякаш Джейми някога беше вземала пример от Кейд.

– Мислех, че ти искаш да поема "Кори" – отбеляза Джейми.

– Да, искам ти да поемеш "Кори". Но като знам колко си твърдоглава, добре е да разработя и други варианти.

– Аз вече имам друг вариант – Джейми сложи в устата си хапка лед, скрит под поток от малиновокарамелена лава. – Трябва да организирам кръглата маса в Абиджан. Когато.. завърша физиотерапията.