Лора Флоран - Шоколадово докосване

– Аха, ти на това ли му казваш разпускане? – Кейд събра пръстите на двете си ръце в колибка и погледна изпитателно сестра си. – А Доминик Ришар е твоята патерица?

– Може би – той по нищо не приличаше на патерица. Неговата сила едновременно я изпълваше и обвиваше, топла и естествена. Слънце с мускули, които да я държат изправена.

Изражението на Кейд беше едновременно заинтригувано и предпазливо.

– Доминик Ришар. Ти нямаш представа колко е странна тази идея. Джейми, тревожа се, че ставаш зависима от него.

– Защо? Мислиш, че преживяното ме пречупи, Кейд? Че сега съм една от онези разнебитени жени, които не могат да стоят сами на краката си?

Кейд я погледна с пребледняло лице.

– Като казваш "пречупи", буквално или фигуративно имаш предвид?

– Да оставим буквалната страна на мира – Джейми загреба с ръка, сякаш се опитваше да подхване голям куп боклук и да го изрине от масата. – Аз съм съвсем доб...

– Знам – прекъсна я рязко Кейд. – Знам, че си добре. Да приемем за даденост, че ти си съвсем добре. За да не се налага да го повтаряш повече.

– Добре, защо трябва да го казвам? Че до края на живота ми ще съм някакво прекършено тяло, прекалено глупаво, за да не се забърква постоянно в неприятности?

– Това се случи преди три месеца, Джейми. Три месеца и остатъкът от живота ти са две различни неща.

– Да, да – Джейми се загледа в гигантската скулптура от огънат черен метал, която представляваше женски паяк, изправен застрашително над лалетата и поддържаната трева. За неин късмет в Градините на Тюйлери се помещаваше някаква кошмарна гостуваща изложба. Тя изви стола си с гръб към потресаващото видение и се фокусира върху една класическа патинирана статуя на бягаща нимфа, която се беше обърнала и гледаше ужасена през рамо.

За бога! Джейми се съсредоточи върху масата.

– Знаеш ли, добре съм, докато не започна да мисля за връщане там. Тогава... – тя повтори движението как смачква тенекиена кутия, за да илюстрира душевното си състояние.

Кейд сплете пръсти в привичната хватка за решаване на проблеми. Джейми се запита дали бизнес съперниците на Кейд познаваха също толкова добре нейните жестове, как събираше пръстите си в островръха колибка, за да утвърди своя контрол върху ситуацията, как пръстите ѝ се сплитаха плътно, когато проблемът беше сериозен, изискващ повишено внимание. Както сега.

– Явно не следиш развитието на политическата ситуация там, след като те изписаха от болницата. Аз лично не бих отишла там за нищо на света.

– Този аргумент щеше да е по-убедителен, ако ти, татко и дядо не повтаряхте постоянно, че не трябва да ходя по тези места.

Кейд преглътна възражението си, но Джейми знаеше какво беше то: и тримата винаги сме били прави .

– Но не бяхте прави – заяви Джейми на глас. – Аз направих много добри неща.

– Аз не оспорвам това, Джейми.

– Можех да направя повече. Трябваше да организирам кръгла маса по въпросите на икономическите ползи от производството на какао в Абиджан. Помниш ли? Споменах ти за тази идея точно преди...

Кейд мълчеше замислена. Кейд, която можеше да сложи в ред света в рамките на едно съвещание, но която никога не беше успяла да сложи в ред сестра си.

– Е, ако послушаш моя съвет – каза накрая тя, с което доказа, че не отстъпва по упоритост на Джейми, – ако искаш да си гарантираш присъствието на хората, които действително дърпат конците в този бизнес, ще организираш срещата в Париж. Защото, докато политическата ситуация в Кот д'Ивоар не се успокои, нито един от производителите на шоколад няма да изпрати свой представител там. Но сигурно можеш да организираш пътуването на представителите на фермерските кооперативи тук. И на представителите на държавата, ако дотогава се изясни кой ще вземе властта.

Джейми се намръщи.

– Аз искам да заведа изпълнителните директори на водещите марки във фермите, за да видят положението с очите си, а не само да обсъждаме колко ни струва устойчивият добив на какао.

Кейд изсумтя с раздразнение.

– По дяволите! Защо все аз трябва да съм прагматичната? Вярно, сигурно е страхотно да закараш в плантациите шепа световни милиардери. Но помисли за това: вместо да жертваш живота си за твоя идеал, защо не намериш практичното решение и не го осъществиш?

Два чифта сини очи се срещнаха, старата битка на волите се възобнови.

– Между другото аз те подкрепям за кръглата маса – продължи Кейд. – Само дай знак и ще задействам всички важни клечки в шоколадовата индустрия. Но ще успея да заинтересувам много повече хора, ако форумът се проведе в Париж.